"За да стане един човек убиец, то това винаги е комбинация от социални (фамилни), ситуативни и индивидуални фактори", обясни психологът

„Трябва да спрем с фейсбук правосъдието. Проблемът се корени в стария Наказателен кодекс, действащ от 1968 г. и безкрайните, често недомислени актуализации. Той не отразява духа на времето. Процедурите по разследване и събиране на годни доказателства в досъдебната фаза, е крайно формализиран и предпоставя сериозни пречки за постигане на обективност, скоростно правосъдие и възмездност на престъпленията”. Това заяви пред БГНЕС психологът Росен Йорданов.

Той е категоричен, че подобно забавяне често дава предимства на извършителите на престъпления, включително и на убийства, да избягат от правосъдието и по-ограничени възможности на разследващите да докажат вината им.

Жена беше пребита до смърт от мъжа, с когото живее и от свой съсед

Обществото трябва да е наясно с функциите и понятията в правосъдния процес, смята бившият директор на Института по психология към МВР. „Така например, популярното клише е, че Прокуратурата разследва, а всъщност по коректно е да се каже, че оперативните органи, МВР разследват, а Прокуратурата повдига и поддържа обвинението. Когато процесът в досъдебната фаза е така формализиран, че прокурорът трябва да е в ролята едва ли не на съдия, тогава правосъдието е бавно”, каза Йорданов.

За да стане един човек убиец, то това винаги е комбинация от социални (фамилни), ситуативни и индивидуални фактори, а степента на тяхното отражение върху конкретния акт определя и типа на извършителя, каза Йорданов. "Ако можеха да се „алгоритмизират“ и респективно контролират тези фактори, може би щяхме да се отърсим от всички убийства по света, но това изглежда като задача за изкуствен интелект – Не дай Боже“.

„Еднозначен отговор няма. Всеки човек, който извършва умишлено убийство, най – вероятно стига рационално или ирационално до грешния извод, че в конкретния момент няма друг изход за решаване на проблемите му или задоволяване на нуждите му“, каза психологът.

В обществата с по-малко престъпления се случват огромни трагедии, и много трудно убийците могат да бъдат превантивно „разконспирирани“ от околните, обясни Йорданов. По думите му психопатите убийци не са толкова много, колкото им се иска на хората. „Нека си спомним, че едни от най – бруталните масови убийства се случиха в Норвегия, която се слави с програмите си срещу насилието“, коментира психологът Росен Йорданов.

Какви са версиите след двойното убийство в Лозен

Той е категоричен, че не бива да оценяваме събитията през „експертизата“ на социалните мрежи или през „волята“ на тълпата. Йорданов се аргументира, че реално убийствата през последните години не са зачестили. „Да не споменаваме периода на 90-те, но през 2019 г. например те бяха 97, а през 1985 – 1986 г. са извършени над 240 убийства в България. Тогава обаче не се говореше за тях, а сега едва ли не се „разследва“ публично почти всяко едно “, каза експертът.

Според него насилие ще има, но трябва да търсим все по-ефективни начини да овладяваме и сублимираме агресията. Трябва първо да помислим как да се справяме със собствената лошотия, а после да се взираме в чуждата и да я клеймим скрито, дали по чорапи зад компютъра или сред множеството на площада“, подчерта психологът.

Трябва да спрем с фейсбук правосъдието“, повтори Йорданов.

Относно полицейското присъствие в населените места Росен Йорданов коментира, че е необходимо и правилно разпределение на ресурсите в МВР. „Физическото присъствие не винаги е фактор. Според международни статистики, България е в челните места в съотношението между брой на населението и щатен състав на МВР. Проблемът е, че те не са правилно разпределени, както като щатно и функционално разпределение, така и като разстановка според криминогенния риск и населеност по региони. Всичко е въпрос на разум, а не на бройки“, допълни психологът Росен Йорданов.

Редактор: Весела Веселинова
tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking