Той е музикант, фотограф и водач в столичния градски транспорт

Запознайте се с Михаил. Човек, обичащ разнообразието. Музикант, фотограф и... водач в столичния градски транспорт.

"Музиката беше част от моя живот до преди няколко години. Свирех на пиано. След това, по време на моя лекция по пиано, с моята професорка, ми звънна телефона и от трамвайното депо ме попитаха дали мога да започна работа на следващия ден, при което аз се съгласих и реално загърбих музикалната част от живота си и започнах работа, тоест осъществих детската си мечта", коментира той.

Според него както черно-белите клавиши на пианото, така и бутоните в трамвайната кабина имат своя чар, но бутоните в кабината на трамвая са му на сърце още от 6-годишна възраст.

"По разкази на майка ми, когато съм бил малък и зимно време, когато не сме могли да ходим по детски площадки и паркове, сме излизали и сме се возели с трамваите за по една спирка, две. Оттам реално е започнала моята любов към това превозно средство. В ранна детска възраст започнах да се возя при старите водачи, да се уча на занаят – как се управлява трамвай, какви са спецификите на тази професия. Тя колкото и лесна да изглежда отстрани, всъщност има своите сложни моменти", обясни Михаил.

Шофьори от столичния градски транспорт сърфират в нета, докато возят пътници (ВИДЕО)

Освен любов към тракащия звук по релсите, Михаил е възпитал в себе си и завидно търпение, тъй като му се налага да чака 18 години преди законно да може да изкара курс-квалификация за водач на трамвайна мотриса.

"Майка ми и баща ми не бяха много съгласни понеже баща ми беше математик и програмист, а майка ми е физик. Две професии, свързани с много учене, с много умствен труд. В крайна сметка се съгласиха и примириха с това мое желание, понеже виждаха, че още от много малък имам влечение към тази машина и в крайна сметка бяха доволни от това, че започвам да изкарвам своята заплата сам. Любими са ми трамваите като тази, в който се намираме в момента – т.нар. „български трамвай” – произведен през 80-те години на миналия век в трамвайния завод в София. Новите трамваи – те също имат своите предимства – климатизирани са, удобни са за водача и пътника, но го няма чарът на старата машина или т.нар. ветеран", обясни Михаил.

Преди няколко години обаче Михаил слиза от трамвая и се качва на самолет, но не за да го пилотира, а за да отиде с него до Германия.

"Взех това решение поради простата причина, че исках да видя как живеят другите народи и по-точно германците, да видя колко ред и дисциплина има при тях, как спазват правилата, дали е мит това нещо или наистина се случва по този начин. И се оказа, че наистина немецът е изключително дисциплиниран, в някои ситуации обаче е доста тесногръд, няма широк мироглед", отбеляза той.

Евгени Минчев в навечерието на 60-ия си юбилей: Дано пътят ми е пример за всички осиновени деца

"В Германия пребивавах около три години и половина. В началото започнах като шофьор на малък бус с ученици, които превозвах до училище и след това от училище към дома. Впоследствие реших да изкарам категория за автобус - D.  Записах курс, изкарах го успешно и се прехвърлих в поделение „Градски линии” на същата фирма, в която започнах. В България реших да се върна, защото исках да си почина от немеца и от неговия манталитет, понеже те са си от работа вкъщи и обратно. Тук е майка ми, да е жива и здрава, моите приятели и винаги го има елемента на спонтанност", заяви още Михаил.

От известно време Михаил вече не управлява трамвай, а тролей. Разказва обаче, че първата любов си е първа любов. И така независимо дали управлява трамвай, автобус или тролейбус, Михаил – който избра България пред Германия – иска от пътниците си да бъдат по-добри, да си помагат повече в ежедневието, да бъдат усмихнати.