„Всичко в България - бавно и полека, но не за няколко века, изведнъж всичко се превърна в политика", каза карикатуристът

„Имало една война“. Това е един от филмите, които разказват за обединението между Княжество България и Източна Румелия. На бойното поле българите доказват, че когато са заедно, нищо не може да ги спре. Затова точно след тази война се появява израза „Съединението прави силата“. Режисьор на „Имало една война“ е Анри Кулев, който ще остане в историята и с гениалната си анимация. Обича да прави и карикатури, а изминалата седмица ни даде достатъчно основания да си зададем въпросите лесно ли разрушаваме сами обединението. И дали не сме се превърнали в карикатури на предците си. Николай Беремлийски се срещна с Анри Кулев, за да види как ще завърши най-новата политическа война у нас.

Сигурно сте чували фразата, че едно изображение често струва повече от хиляди думи. На това мнение е и Анри Кулев – художник, аниматор, карикатурист и режисьор. Той с лекота ни разказва за карикатурата и предизвикателството тя да оживее на белия лист.

„Карикатурата е изкуство, то се занимава с принципите на изкуството, защото докосва по някакъв начин психиката на човек, докосва ума му, докосва чувствата му”, каза Анри Кулев.

Според него напоследък политиката всячески се опитва да се покатери по склоновете на карикатурата.

Анри Кулев ще получи Наградата на София в деня на откриването на 24-тия София Филм Фест ЛЯТО

„Всичко в България - бавно и полека, но не за няколко века, изведнъж всичко се превърна в политика. Финансовите потоци текат през политиката и изведнъж тя контролира целия ни живот, започвайки от най-дребното до най-едрото нещо. В този смисъл преразпределящата функция на политиката определя всички по-малки лостчета и движения, които се извършват в тази страна”, каза Кулев.

Творецът разказа, че като всяко нещо и карикатурата има раждане, възход и смърт. „Това е естествен процес на това триединство. В този смисъл, не се наемам да определя, но имам чувството, че карикатурата в България мина по някакъв начин през своя пик. Тя винаги е била харесвана от публиката и от хората, когато има нещо срещу властта. Някакво лично отмъщение на по-нисшите класи: „Аха, вие можете да сте много богати, много нависоко, но ние можем да ви иронизираме, можем да ви жегнем, можем да ви боднем, може да подскажем на хората, че не сте чак толкова умни и интелигентни на колкото се правите”, каза Кулев.

„Като че ли в България силата й беше, през 70-те години, 80-те години. Тогава хората много силно се възбуждаха от всяко нещо, което беше в подтекста. Тогава решението за много хора, за група от хора, беше изкуството на карикатурата, а не откритата политика, намекът, а не директният текст и философските обобщения върху всичко това, което се случва”, обясни Кулев.

Анри Кулев без колебание описва как изглеждат управленските боричкания в страната, обрисувани от молива на политическата карикатура.

„Аз по-скоро с ирония поглеждам случващото се. Но ми се струва безкрайно смешно, иронично и безкрайно... нечестно. Не казвам неморално, защото тази дума с морала няма нищо общо със случващото се въобще и по света и в частност в България. Но е нечестно, нечестно е. Спрямо избирателите, спрямо хората, спрямо целите, спрямо всичко. Една огромна пушилка, която се вихри и човек остава наистина с чувството, че тя се вихри заради пари, заради влияние”, каза творецът.

Той слушам езика, чува омразата, вижда възпитанието и подготовката на управляващите. „За мен този форум – Народно събрание, тези хора в политиката, би трябвало да са едни духовни хора, едни висши хора, които могат по някакъв шамански начин да предопределят движението на една нация”, каза Кулев.

Той е разочарован от ситуацията. „Вместо това виждаме едни безобразни и безскрупулни хора, които най-важното е, че според мен се къса връзката със същността на работата им. Те са там заради хората и в следващия момент единственото нещо, което се случва, е да забравят защо са там”, допълни Анри Кулев.

Нюансите, в които е обагрена настоящата житейска картина, са пъстри като участниците, които са част от нея, споделя още карикатуристът.

„Ако го гледаш от позиция на победилата партия, всичко е светло. Ако го гледаш от позиция на един тъжен безработен, на който дори мисълта за изкуствения интелект не се мота в главата му и знае какво ще бъде „светлото” бъдеще, че то ще бъде черно и тъмно – това са различни части от обществото”, обясни карикатуристът.

Той сравнява различните гледни точки. „Има едни щастливи пенсионери, които сутрин седят на едно кафе и се радват, и има едни хора, които мислят, че животът им е длъжен, че те са пропуснали всички ползи в този живот и тази работа да генерира една огромна отрицателна енергия. Това е обществото и винаги е било такова”, обясни творецът.

Според Анри Кулев предизвикателствата пред българската нация метафорично са довели голяма част от хората до т.нар. „синкопни състояния” – временна загуба на съзнание.

„Искам да видя толкова огромни, синкопни промени в живота на една нация, колкото в България. Чудовищни, непрекъснато, то не бе национални катастрофи, то не бяха промени, то не бяха неща – всичко. Съвършено естествена защитна реакция на хората е да обръгнат. Аз съм се срещал с толкова много хора и познавам и харесвам и говорим и те казват просто: „Нямаме сила, нямаме смисъл от това”, разказа карикатуристът.

Той даде пример с политическата обстановка. „Една предизборна кампания, в рамките на месец, се опитва да съобщи, че нещата са различни. Моля? Нали ги слушаме тези предизборни кампании вече 100 години подред, че и повече. А този, който чете история, знае за какво става дума и преди. Няма оправия. Човек пуска кепенците и казва: „Господа, много ви благодаря, вие сте много любезни хора, обаче без мен. Аз ще опитам да крепя моя малък живот, защото колкото пъти съм се опитал да стана на крака, някакви обстоятелства са се случвали и са ми казвали: „А, не! Момче, този живот не е за теб, ти ще гласуваш, стой спокоен там, ние ще оправим тази работа”. Няма как да стане”, категоричен е Анри Кулев.

На пръв поглед творецът сякаш няма категоричен отговор дали политиката е изкуство или има друг, по-подходящ етикет, който може да и бъде поставен. „Не искам да обидя никого, убеден съм, че има много чисти и много добри политици, но никакво колебание нямам, че до всеки един от тях има един хитър съветник, който казва: „Спокойно! Иване, не се бой. Ти си чист като сълза, остави тази работа на мен”. Никакво колебание. И оттам-нататък започва бездната”, обясни той.

Ротационните вълнения и поведението на българските депутати обаче като че ли накланят везните в определена посока, смята той.

„Като гражданин на тази страна – две неща трябва да кажа. Първо, че са унизителни, без всякакво колебание. От тези хора, не че не съм свикнал, не че съм един изненадан дванадесетокласник, който открива живота, но това, което се случва е унизително. Унизително е за възпитанието на тези хора. Унизително е за прозрачните цели, които изплуват зад тази мъгла. Унизително е, защото хората не са глупаци – те обобщават, генерализират и правят нещата на по-големи маси. Истината обаче е една и хората я виждат – тя е обидна. Нищо не оправдава тези хора”, каза Кулев.

За него езикът и събитията се обобщават с думата „овладяване”. „Те са прозрачни неща. Феновете на двете групировки са непоклатими една срещу друга. Ти не можеш да не станеш враг, вземайки позицията на едната. Ти си автоматически човек, който е извън системата. Ти не разбираш тези дълбоки промени, ти не можеш да включиш на това ниво, защото тези философски корени, които стоят в дълбочината на тази измислица, не са за такъв беден мозък като теб. И изведнъж излизат двама политици, които се псуват, които един на друг си разказват флашките, изведнъж разбираш, че цялата тази работа е мерзка, окаляна до лакти история”, обрисува политическата надпревара той.

По мнението му политиците са и злопаметни. „И много обидчиви, разбира се, защото имат всички възможни доказателства за собствената си чистота в ръцете и когато усетят, че такъв като мен или като Вас или като някой друг е засегнал тяхното лично пространство, те са невероятно отмъстителни. Перфидно разбира се – никой няма да дойде да ме убие по улицата, но едно разместване на фигурите в шаха с една крачка встрани променя целия пейзаж”, каза Анри Кулев.

Той очерта и новите тенденции. „Обединението звучи демоде, харесването на хората звучи демоде. Аз не знам по какъв начин можем да се върнем и да рестартираме бедните си мозъци, защото наистина историята, която се случва около нас – и технологическа и човешка, е един вихър, който ни вее в нищото от гледна точка на бедното човешко мозъче, което по един селски начин иска да формулира някакво спокойствие в живота си. Няма такова нещо! Свърши! Край! Или си част и дете на хаоса или по-скоро ще легнеш и ще умреш предварително”, заяви карикатуристът.

Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase