Войната в Судан: Историите на жени, бягащи от глад и насилие (ВИДЕО)

Намарек Исмаил е медицинска сестра, избягала от войната в Хартум. Хане Хамода също бяга от войната, след като е изгубила двете си деца и единия си крак. Тези жени са преживели ужасите на бомбардировките, разрушенията, изнасилванията и изселването. Но те отказват да се предадат.
 
Разказва „Дойче Веле”:

Нубийските планини се намират в щата Южен Курдуфан, Судан. Регионът се контролира от бунтовниците от СНОД (Суданското народно-освободително движение). Близо четири десетилетия те се борят срещу суданското правителство. Бунтовниците казват, че твърде дълго техните братя нубийците (народ, обитаващ историческата област Нубия) са били дискриминирани и потискани от елитите в столицата Хартум заради тяхната религия и етническа принадлежност. 

Регионът е занемарен, липсват пътища, медицински персонал, хуманитарна помощ и храна. Международните неправителствени организации имат право да работят само с разрешение от Хартум. А войната почти напълно прекъсна и без това несигурния поток от хуманитарна помощ.
 
В лагера „Агири” живеят около 10 000 души. Повечето от тях са избягали от Хартум и околностите, когато избухнали битки между суданската армия и паравоенните формирования. Сред бягащите е и Хане Хамода.

„Когато бомбата удари къщата ни, тялото ми просто изтръпна напълно”, разказва Хане Хамода. Откарана е в болница и веднага е оперирана. Когато се събудила, след като кракът ѝ бил ампутиран, лекарите ѝ казали, че е загубила и двамата си синове. Децата били на 2 и 4 години.
 
„Децата ми бяха очарователни. Играехме много заедно. Но Бог ги взе от мен. И оставям на Бог да съди правителството. Не обвинявам Бог”, казва Хане Хамода. По думите ѝ бомбата, хвърлена върху къщата ѝ, дошла от суданската армия. Тя и двете ѝ по-големи деца успели да избягат в Нубийските планини. И с много малко ядане и дълъг път до най-близката водна помпа, тук те са в безопасност от ежедневния обстрел.

В третата по-големина страна в Африка се води брутална борба за власт между командващия армията и де факто президент Абдел Фатах Бурхан от една страна, и неговия бивш заместник и лидер на паравоенните сили за бърза подкрепа Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети, от друга страна. Те се бият непрекъснато от април миналата година. Никоя от страните не иска да отстъпи. Досега всички международни опити за посредничество за прекратяване на огъня се провалиха.             

"Забравената война в Судан": Населението е на ръба на хуманитарна катастрофа (ВИДЕО)
 
Намарек Исмаил също била принудена да избяга. Тя работела като медицинска сестра в Хартум, когато бомбите започнали да „валят" около нея. Докато напускала града, тя чула, че паравоенните преследват жени. „Бях много уплашена, защото хората бяха ограбвани по пътя. А имаше и опасност да бъда изнасилена. Някои от нас успяхме да се измъкнем, но някои останаха. Баща ми и брат ми все още са в неизвестност”, разказва Намарек Исмаил. Тя има късмет и стига невредима до Нубийските планини, където я приютяват роднини. След месец тя си намира работа в единствената болница в региона. Намарек е ядосана на двамата генерали, които карат хората да плащат цената за тяхната борба за власт.

„Те се бият помежду си, но хората са тези, които страдат. Нищо не им е останало. Мисля, че нито един от тях не е подходящ да управлява Судан”, казва Намарек Исмаил.
 
Тя не иска да се върне Хартум, когато войната приключи. „Когато пристигнах и започнах работа, разбрах, че хората тук се нуждаят от помощта ми много повече, отколкото хората в Хартум”, казва тя.

Подобно на Намарик, около четвърт милион души са избягали в Нубийските планини след избухването на войната. Църквата е изиграла централна роля в спасяването на хората. Мнозина в общността казват, че без помощта на пастор Мус Акоди нямало да са там днес.

Няколко седмици след началото на войната той организирал 23 автобуса, за да отведе 1500 души от Хартум в планините. „Автобусът превозваше повече от броя, който трябваше, защото хората бягаха. Автобусите бяха препълнени, хората гладуваха по пътя”, разказва пасторът.
 
Днес това е сплотена общност, в която хората споделят малкото, което имат. Но това не е трайно решение. Много хора гледат на международната общност като на последна надежда за прекратяване на войната.

А суданската армия е само на 7 километра, в град Кадугли. 
 
„Вижте цялото страдание - няма здравеопазване, няма образование, няма храна. Казахме на суданското правителство да подобри условията, но те не направиха нищо. Затова ще продължим да се борим, докато не ги свалим от власт”, казва генерал Езекиел Талоди Кафи.

Папа Франциск призова за прекратяване на гражданската война в Судан
 
Обратно в лагера „Агири", Хане Хамода тръгва за вода. Обиколката отнема около час и половина. И без нейните приятелки да я придружават, би било твърде трудно.
 
„Дават ми усещането, че не съм загубила всичко. Те ме насърчават всеки ден и ми казват, че животът ми има стойност и не мога да се откажа”, казва Хане Хамода.
 
Тя има две оцелели дъщери и те са тези, които ѝ дават силата да продължи. „Боря се, за да мога да ги образовам и да ги направя щастливи. Те не трябва да чувстват, че нямат пълноценна майка. Ето защо се упражнявам да правя всяка дейност около лагера. За да не кажат, че са загубили майка си”, казва Хане Хамода.
 
Тази стоическа устойчивост обединява жените - силната воля да видят децата си да растат добре въпреки войната, да продължат напред независимо от всичко и един ден да възстановят страната си.

Повече гледайте във видеото. То е част от предаването „Истории от света” на „Дойче веле”, което се излъчва всяка неделя от 21:30 ч. и сряда от 22:30 ч. по NOVA NEWS. Не пропускайте материалите на „Дойче веле” и в ефира на „Събуди се” по NOVA всеки уикенд.