Какво най-много тревожи бизнеса в положението на политическа нестабилност

От 3 години насам България е в положение на политическа нестабилност. Редовна власт не е имало за повече от една година, а служебните кабинети, независимо дали преди, или след Шестата поправка, няма как да водят дългосрочна икономическа политика.

От 2021 година насам България е била управлявана 585 дни от служебна власт, каквато управлява и в момента. С 40 дни по-малко е бил животът на двата редовни кабинета - четворната коалиция на ПП-ДБ през 2021 - 2022 и тази с ГЕРБ-СДС от 2023 до 2024 година.

Какво най-много тревожи бизнеса в положението на политическа нестабилност?

Първо - няма гаранция, че дългосрочни големи проекти ще се реализират. Без редовна власт няма визия, всичко се движи на автопилот, но без посока. Честата смяна на кабинети тревожи и инвеститорите от чужбина, които все повече подминават страна ни.

Като плюс обаче се посочва, че без редовна власт е намаляла бюрократичната тежест, което прави по-малки местни бизнес начинания по-лесни за реализиране.

Липсата на стабилно редовно правителство отблъсква крупните инвеститори, твърдят от Българската стопанска камара. Причината - няма гаранция, че поети ангажименти ще бъдат изпълнени.

Пеканов: От забавянето на влизането в еврозоната губим суверенитет и други вземат решения за нас

„Те искат, когато имат някаква инициатива, да намерят отклик на техните желания и визии. Да намерят предимствата на средата - данъчна, социална и пазар на труда. За да знаят, че десетилетия напред ще има добра бизнес среда”, обясни Добри Митрев, председател на Българска стопанска камара.

Според бизнеса основният инвеститор в България в момента е държавата, но икономиката нямало как да се задвижи, ако в нея не влязат пари от частния сектор. Добра стъпка в правилната посока можело да бъде отдаване на публични предприятия на концесия.

„Когато частните пари влязат, когато бизнесът трябва да отговаря за това, което е направено, той ще бъде по-старателен, ще избере най-добрата технология и ще има в периода на концесията най-добрата инфраструктура”, заяви още Добри Митрев.

Политическата нестабилност е и причината за ниския процент преки чуждестранни инвестиции в България, които водят до нови работни места.

„В България чуждестранните инвестиции са 1% от БВП. В Румъния те са около 7-8% от БВП и това са само чуждестранните. Те имат и други”, коментира финансистът Любомир Дацов.

Дацов: Най-високият икономически растеж е при кабинетите на Борисов и Янев през 2021 г.

Оказва се обаче липсата на редовна власт не значи със сигурност лоши икономически показатели.

„Имаме доста висок ръст на БВП по данни на МФ и европейските институции. Той е по-висок от средноевропейския и по-висок от този в много източноевропейски държави”, обясни икономистът Адриан Николов.

Но без кабинет с пълен четиригодишен мандат,  националните приоритети като еврозоната и Шенген са много по-трудни за реализиране.

„Дори България да покрие критериите за еврозоната, което вероятно ще стане през есента на тази година, пак няма да ни приемат през 2025. Защото няма смисъл да се интегрира държавата в евроатлантическите институции, ако няма евроатлантическо мнозинство, което да управлява поне 4 години”, каза Адриан Николов.