Действията на висшите кадровици се случват, въпреки изтеклия им мандат

След като даде ход на процедурата по избор на нов главен прокурор, днес пленумът на Висшия съдебен съвет обсъди дали да задвижи и процедурата по избора на председател на Върховния административен съд. Действията на висшите кадровици са предприети въпреки изтеклия им мандат.

Според приетата хронограмата новият председател на ВАС ще стане ясен на 20 март 2025 г. Номинации може да бъдат издигани до 14 ноември. Всичко това не се случи без скандали между кадровиците. По предложение на настоящия председател на ВАС, чийто мандат изтича на 22 ноември, изслушването и изборът можеха да се случат на 26 юни догодина, за да има време, който иска, да обжалва процедурата пред Конституционния съд. Причината – появиха се твърдения, че тези кадровици не трябва да стартират процедурите заради изтеклия си мандат.

Още в началото на заседанието обаче представляващия ВСС Боян Магдалинчев прочете декларация, в която призовава останалите власти да не се намесват в тяхната работа, тъй като става въпрос за независима съдебна власт. По думите му ВСС не носи отговорност за провалената съдебна реформа.

Илияна Йотова: Процедурата за избор на главен прокурор е резултат от провала на реформата в съдебната система

„Призивите от последните дни на представители на останалите власти и на неправителствени организации да не се провеждат или да бъдат спрени откритите процедури за избор на председател на ВАС и на главния прокурор по същество са искания към ВСС да наруши пряко основния закон. Това е недопустимо и би поставило въпроса за отговорността на членовете на съвета”, каза той.

Според министъра на правосъдието Мария Павлова президентът има право и по Конституция, и по морал да не подпише указ за назначаването на председателя на ВАС или на главния прокурор.

„Дали е по-добре да бъде изпълняващият функциите и мандата му един ден да стане 10 години, ако го избере следващия Висш съдебен съвет, който не се знае кога ще бъде избран”, обясни тя.

По-късно от Висшия съдебен съвет изпратиха позиция до медиите. Оттам са категорични, че съветът изпълнява еднакво стриктно всички свои законови правомощия, сред които са и избор на административни ръководители на органите на съдебната власт, назначаване и освобождаване на магистрати, включително на висши магистратски длъжности и др.

„Призивите от последните дни на представители на останалите власти и на НПО да не се провеждат или да бъдат спрени откритите процедури за избор на председател на ВАС и главен прокурор, по същество са искания към ВСС да наруши пряко Основния закон и да прояви правен волунтаризъм, което е недопустимо и би поставило въпроса за отговорността на членовете на съвета", допълват от ВСС.

И призоваха представителите на останалите власти и всички конституционно установени държавни органи „да не преминават границите на правовия ред и в битката за надмощие на собствените им каузи да не обезсмислят базисните принципи на функциониране на правовата държава, защото това е бумеранг за всички нас".

Вижте цялата позиция:

Висшият съдебен съвет е конституционно установен орган, в чиито правомощия е и задължението да направи в императивно определените в закона времеви рамки предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор.

Висшият съдебен съвет изпълнява еднакво стриктно всички свои законови правомощия, сред които са  и избор на административни ръководители на органите на съдебната власт, назначаване и освобождаване на магистрати, включително на висши магистратски длъжности и др.

Призивите от последните дни на представители на останалите власти и на НПО да не се провеждат или да бъдат спрени откритите процедури за избор на председател на ВАС и главен прокурор, по същество са искания към ВСС да наруши пряко Основния закон и да прояви правен волунтаризъм, което е недопустимо и би поставило въпроса за отговорността на членовете на съвета.

Принципът на върховенство на правото изисква в случаите, когато представителите на останалите власти и конституционни органи намират за нецелесъобразно изпълнението на определени законови правомощия на ВСС, да инициират изменение или отмяна на закона, или да упражнят признатите им от закона други средства за препятстване на това изпълнение. Законовите норми по дифиниция са отражение на господстващия в обществото морал и затова изпълнението на конституционно установените правомощия на ВСС не може да бъде неморално.

Всичко останало е демонстрация на правен нихилизъм и двоен стандарт, които невидимо рушат правовия ред и позволяват усещането за беззаконие да се мултиплицира във всяка част от обществото.       

Забележителен е фактът, че през 2023 г. когато ВСС откри процедура за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, липсваха възражения за нелегитимност и морален интегритет на съвета.

Неуспехът от неслучващата се десетилетия законова съдебна реформа не може да бъде вменен на ВСС и съдебната система, които тенденциозно и непрестанно се третират като необходимия грешник за провала на всеки опит да се „прекрои“ системата по вижданията на една или друга обществена група, без да се търсят истинските причини за проблемите в работата на съдебните органи.

Внушенията за липса на морален интегритет и нелегитимност на състава на съвета, за зависимост от политическата конюнктура и др., явно са част от политическата реторика в условията на поредни предсрочни парламентарни избори, но представляват груба и безпринципна намеса в независимостта на съдебната система.

Припомняме, че функционирането на настоящия състав на ВСС при условия на изтекъл мандат не е по вина на ВСС, който изпълни задълженията си и проведе през 2022 г. избор на членове от съдебната квота, но поради липсата на избрани от НС членове на съвета от парламентарната квота продължава да функционира и това е признато от Конституционния съд като „несъщинско удължаване“ на мандата, като „защитен механизъм …за продължаване на дейността на държавния орган“ и „допустим способ за възпиране на фактическо изменение на предвидения от Конституцията баланс на властите и органите на държавата“. Решенията на КС са задължителни за всички правни субекти в Република България.

Апелираме към представителите на останалите власти и всички конституционно установени държавни органи да не преминават границите на правовия ред и в битката за надмощие на собствените им каузи да не обезсмислят базисните принципи на функциониране на правовата държава, защото това е бумеранг за всички нас.