"Два месеца спахме в банята, защото беше най-безопасното място", разказа тя за началото на Арабската пролет

След половин век на власт режимът на семейство Асад в Сирия падна. Страната е на кръстопът между светското управление и шариата. Тази седмица станахме свидетели на исторически обрат, който поставя под въпрос целия световен ред и не на последно място - съдбите на милиони сирийци, които дочакаха развръзката на своята революция.

Детството на Линда минава в Хомс. Революцията започва, когато тя 17-годишна. Споделя, че когато била малка, постоянно се е говорело тихо вкъщи за това колко лош е режимът на Асад. „Всички сирийци знаеха отпреди да почне революцията, че те не трябва да са лидерите в Сирия. Просто имаше страх. 2010-та почна Арабската пролет. И хората имаха надежда, че вече е време да се махнат тези диктатори. Когато започнаха бомбардировките бях само с майка ми. Имаше даже два месеца, в които спяхме в банята, защото беше най-безопасното място. Тогава падна покривът. Тежки моменти. Другите тежки моменти са, когато изведнъж моите приятели изчезваха. Те бяха затворени от режима без да разберем нещо за тях. И до момента нищо не знаем за тях”, разказва Линда.

Тя има близки, които са били преки жертви на такъв тип репресии. Хора, които живеят със сериозни болести, причинени от тормоза. Чичо ѝ е изгубил бъбрек след като е бит в затвора. Семейството ѝ е било сред протестиращите. „И за това се наложи да избягаме от Сирия още в 2012-та. Даже ни пратиха предупреждение - за 24 часа аз и майка ми да избягаме, за да не сме в затвора”, допълва тя. Така тръгват към София. „Баба ми е българка, майката на майка ми. Тя звънна и каза: „трябва да дойдете тук”. Аз даже имах късмет, че имам баба тук”, обясни младата жена.

Интеграцията в България ѝ е трудна. „Трудно беше. Дойдохме с огромна болка. Наистина се чувствахме добре дошли, но проблемът беше с багажа от тормоза и от нещата, който сме преживели”, каза Линда.

След години отварят ресторант в сърцето на София с типична сирийска кухня и атмосфера. По стените висят десетки икони. „Християни сме. Никога не е било трудно да си християнин в Сирия. Нито след режима, нито по време на режима, нито преди това, защото християните в Сирия са там от хиляди години. В Сирия има 36 религии, така че няма да ги броя. Не е било трудно само за християните. Беше трудно за всички, когато властваше режимът. И след като падна, има надежда за всички, включително и за християните”, категорична е девойката със сирийски корени. 

Разкъсаните окови на диктатурата: Историята на двама сирийци с различни съдби, но с еднакви мечти

Семейство Ибрахим посреща новината за падането на режима сега с бурна радост. „Ние не сме спали няколко дни. С всички приятели, познати, роднини, просто сме на линия. Това стана към шест сутринта. Никой не спи. Пишем във всички групи. Не беше очаквано сега да сме свободни от Асад, защото целият свят много години очакваше и нищо не стана. Мислехме, че май вече нямаме надежда. Изведнъж, като виждаме това нещо, че наистина става... Просто беше... Ние черпим специално сладко от Хомс. И вчера направихме събитие - танго за свободата”, разказа Линда.

В ресторанта дни наред идват големи групи да празнуват. Несрин се е облякла в зелено - само външната проява на толкова огромна радост на душата. „Учих на времето за магистър фармацевт. Тук във Фармацевтичния факултет и след като довърших се върнах в Сирия. Като почна революцията бях от първите пострадали. Моята аптека беше разрушена. Брат ми е фармацевт - помагахме на революционерите и затова той беше задържан в затвора. Заради това избягахме – само с дрехите на гърба си. Реших да дойда тук, да работя, да живея”, споделя тя като не изключва да заживеете отново в Сирия. 

САЩ в контакт с терористичната групировка "Тахрир ал Шам"

„Чакаме този момент от 60-те години. Откакто започна режима на бащата на Башар. Ревях като малко дете. Наистина ли? Ние бяхме почти загубили надеждата, но с ръцете на нашите добри сирийци победихме. Хора от стария режим искат да кажат, че те не са добри хора, те имат знамена на ислямисти. Не е така! Не е така! Те искат Сирия да е за всички. Те досега отлично действат. Първият град, който се връща на свободна Сирия, сложиха кмет християнин. Той е свещеник. Ние имаме голяма надежда в тях, защото те от 14 години работят за този момент. Болката свърши. Сега ще ги победим с писалка, с мелодии”, каза тя.

Линда е категорична, че каквото и да стане, е по-добре от режима. „На улицата вече говорят, вече дават мнение. Те са предложили на новия режим да смени някои неща и този режим много бързо е направил промените. Вече има хора, които слушат, поне критиката”, обясни тя и допълни, че предстои да има демокрация и свобода на словото.

„Затова започна революцията. За това празнуваме. Годините ще покажат. Но ще правим всичко възможно, както падна този режим. Следващият режим, ако са диктатори, пак ще падне. Така че смятаме, че вървим в правилната посока. Все още”, каза Линда. Като жена от Сирия, тя няма притеснения, че може да се въведе шариат. „Всички сме от християнско семейство. Там очакват Рождество Христово, правят украса. Има много познати, които сега мислят дали ще успеят да ходят да празнуват с тях”, каза Линда.

Според Рикардо, нейният брат, сирийската общност тук е около 10 000 души. Той очаква една голяма вълна за прибиране у дома, виждайки всички тези хиляди, които чакат на границите. „Вече поне няма битки и никой не засяга хората, което е много важно. Даже имаше обявление от лидерите, които са сега на власт, че всеки, който ще налага мнение или религия или начин на живот, включително начина, по който хората се обличат или се молят, ще бъде подведен под съдебна отговорност. Това носи голяма надежда. Всички нямат търпение да се върнат. Преди един месец мислех, че тази мечта е доста далеч, но преди дни седнах с малкия и му разказах, че най-накрая ще може да отидем на мястото, където съм роден. Ще му покажа къде е играх с топка, както и училището, където съм учил”, мечтае Рикардо.

Продължавам да гледам да помагам с каквото мога. Линда пее, участва и в български хор, включително е правила кампания за набиране на средства за сирийски бежанци чрез музиката си. „Като мислим за музиката и за култури, наистина много си приличаме всички. Аз в нашата банда пея сирийски фолк, но много прилича и на български фолк. Моят приятел, който е българин, постоянно ми казва това: „Вие сте точно сте като нас.”,

Линда има и българско гражданство. По време на изборите сяда с много приятели, за да пита за мнение. „За съжаление хората в България вече и те са много дръпнати от политиката, не гласуват, вече нямат много надежда”. Това е нейният и извод. На въпрос дали ценим демокрацията, която имаме ние българите, отговаря искрено: „Еми... май не”.