Снимка: iStock
Темата коментираха Симеон Караколев, Ивайло Гълъбов и Иглика Касабова
Трябва ли държавата да се намеси в ценообразуването на хранителните стоки? Надуват ли се в момента цените спекулативно и от кого? Какво е решението? И доведе ли до нещо бойкотът на магазините в някои стари от Западните Балкани? Тези теми коментираха Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България, и Иглика Касабова, българка, живееща в Хърватия.
Високи цени, таван на надценки, бойкот: Пазарът на храните през погледа на експертите
От евентуален таван на цените най-много биха пострадали производителите, смятат Караколев и Гълъбов. Караколев даде пример с млякото, чиято цена, по думите му, от производителя до потребителя скача значително. „Държавата трябва да се фокусира върху механизмите, които сближават производителя и потребителя. Ако например се наложи таван на цената на сиренето от 20 лева, този, който продава, залага своята печалба от 10 лева. Оттам нататък кой ще поеме разликата? Това ще рефлектира по цялата верига на доставка и всичко ще обере производителят. Тогава ще оцелее онзи от Европа, където има регулация и той продава по-евтино”, заяви Караколев.
„Вместо да има таван на цените, спекулираме с таван на надценките. Това са регулации в свободен пазар. Ако искаме да има по-ниски цени, трябва да увеличим конкуренцията – и при производителите, и при ритейлърите. За да се справим с това, трябва да предлагаме по-добри възможности за инвестиции на нови играчи на пазара. Така всички ще станат по-атрактивни и ще се търси най-добрата цена”, коментира Гълъбов. Той подчерта, че в Европа има диференцирана ставка на ДДС.
Какъв би бил ефектът от бойкот на хранителните магазини у нас
Караколев подчерта, че там има и кооперативи, но и регулации за нелоялни търговски практики. „Ако такива липсват, ще пострадат производителите”, подчерта председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
А до какво доведе бойкотът на магазините в Хърватия? Темата коментира Иглика Касабова, която живее в Загреб.
„Правителството разшири списъка със 70 продукта, в които са въведени ценови ограничения. Всеки от магазините вече е задължен да предложи поне една марка с ограничена цена. Но реално нямаш избор, защото стоката изчезва или пък ниската цена е на не толкова качествен продукт”, обясни Касабова.
Спад с 50% е отчетен в цената на яйцата в Хърватия, но за кратко.
Редактор: Ина Григорова