Лекарят от Харвард е видна фигура в областта на анестезиологията и изследването на съзнанието

Каква е причината младите хора все по-често да се страхуват да създават семейство, защо трябва да се борим със самотата, какво ни отнема времето прекарано в социалните мрежи и как да си помогнем животът ни да стане по-пълноценен? На всички тези въпроси отговаря доктор  Бала Субраманиам от Медицинското училище в Харвард. Той е видна фигура в областта на анестезиологията и изследването на съзнанието. Директор е на Центъра "Садхгуру" за съзнателна планета. Неговите проучвания търсят отговори на въпросите: как медитацията може да подобри качеството на съня, да намали следоперативните проблеми и да се справи с бърнаута.

Здравейте, д-р Бала, благодаря Ви за отделеното време.

И аз благодаря!

Наричате самотата болест. Защо?

Да. Защото повече от половината хора страдат от самота. А тя може да доведе до депресия, тревожност и всички други психиатрични заболявания, за които се сетите. Така че - колкото по-рано се противодейства, толкова по-добре.

Но как така: от една страна сме толкова свързани и от друга по-разделени и самотни от всякога?

Тези връзки са много повърхностни. Не са значими. Може да сме свързани в социалните мрежи, във Фейсбук или да е еднопосочна връзка, при която аз споделям всичко в платформите, показвам какво съм правил и търся удовлетворение чрез харесвания и похвала. Но там никога не разкриваме съкровените си изживявания. В социалните мрежи говорим само за всичко хубаво, което се случва, нали? В такъв смисъл сме уж много „свързани“, но колко пъти всъщност сте провели разговор лице в лице с човек, обсъждайки свободно всичко, без да се притеснявате дали някой ще Ви съди. Това е намаляло.

В тази връзка вие цитирате следните данни: изолацията увеличава риска от преждевременна смърт с 29%, което прави самотата толкова смъртоносна, колкото пушенето на 15 цигари на ден. Това не е ли малко преувеличено?

Всъщност не. Това сочи публикацията на предишния главен хирург на САЩ д-р Вивек Мърти. Уверен съм, че казаното от него е истина.

Казвате, че самотата убива. Свързани сме, но все по-самотни. Какво се получава, ако добавим към това и глобалното явление брейнрот или „мозъчно гниене“ – и какво точно представлява то?

Да си представим, че никога не сте виждали кратките клипове в YouTube и изведнъж попадате на тях. Започвате да експериментирате с това съдържание, времето напредва, а Вие продължавате да гледате и да търсите такива привличащи вниманието едноминутни видеа. И така минава час, без да сте извлекли нещо. Мозъкът ни с хилядолетия се е развивал да ни защитава от опасности в околната среда и затова винаги сме привлечени от лошото. Но какво се случва сега – това се прехвърля в социалните мрежи. Там търсите или негативното, или бързото признание. Например: ако актьор или актриса показват рутината си, облеклото си, и вие започвате да искате същото нещо. Изведнъж прекарвате толкова много време онлайн, без да вземете нищо от това за себе си. И освен това започвате да търсите такова признание и във Вашите среди – в очакване сте на мигновено одобрение и мотивация, да сте привлекателни за останалите. Това е брейнротът – мозъчното гниене. Трябва да сте наясно и да съзнавате как социалните мрежи в общи линии са разработена така, че да привлекат вниманието ви и да попаднете в капана.

Какво влияние има консумирането на прекомерни количества кратко съдържание върху мозъка в краткосрочен, а и дългосрочен план?

Концентрацията ви, вниманието стават много кратки. Ако Ви помоля да се фокусирате за по-дълъг период от време, това ще е невъзможно на Вас. Освен това, започвате да преследвате неустойчиви неща. Искате признание, награда всяка секунда от всеки ден 365 дни в годината. Кой ще ви го даде? Това няма как да се случи. В дългосрочен план ще се чувствате неудовлетворени. Не е това смисълът на съществуването. Трябва да осъзнаете, че животът е в общи линии две неща: първо влиянието, което имаме върху околните и второ, богатството на изживяванията. Когато вниманието ви е ограничено, няма как да се насладите на изживяното, защото все търсите нещо друго.

Самота, мозъчно гниене, но често говорите и за еко-тревожност. Какво е това и кой е засегнат?

Много млади хора се притесняват какво ще им предложи светът. Например движението „Спасете почвите“ - най-голямото движение в целия свят, обхващащо между 2 и 3 милиарда души, говори за въглеродното съдържание на самата почва. Много е ниско - няма дори 3%, където и да било по света. Когато младите видят това, те започват да се притесняват за бъдещето си, за това какво ще правят. Избират да не се женят, да не изграждат задълбочени отношения, защото изпитват тревожност от това какво светът ще предложи на техните деца… Ето един пример - в днешно време трябва да изядете 8 портокала, за да получите веществата, които е съдържал 1 портокал преди 70 години. Това води до тревожност и младите не знаят как да се справят с нея. Според ООН по въпроса с почвите, ако действаме сега, има възможност за промяна едва след 20 години. Ако не действаме, може да отнеме още по-дълго.

Какви са симптомите на тази еко-тревожност и води ли до физически проявления, ако да – какви са?

Ако не се реагира своевременно, може да доведе и до депресия.

Говорихме за самота, за брейнрот, за нови видове тревожност, но има ли решение?

Да. Много съм научил от моите духовни практики, от медитацията, от моя ментор, който прави връзки между всичко това. Трябва да станеш осъзнат човек. Да не правиш всичко сякаш по инерция– ставам сутрин, мия зъби, отивам на работа, правя всичко по същия начин, прибирам се у дома, върша си рутинната работа. Мога да Ви дам пример – един лекар разказваше как преди 10 години всеки ден на път от вкъщи до работа, 15 минути с кола, изобщо не бил забелязал, че минавал покрай един огромен резервоар за вода. Споделяше: „От двадесет години минавам оттук, но досега не бях виждал този резервоар“, а той всъщност винаги е бил там. Той започна програма по медитация и се промени. Тоест - вместо да създаваме наше изолирано душевно пространство в главите ни, трябва да се огледаме, да станем осъзнати хора, да живеем в мига, да бъдем и духом там, където сме телом. Това е съзнателен живот.

Бихте ли дали пример за инструмент, който да приложат зрителите, ако искат да живеят по-съзнателно, защото говорите за медитация, но предполагам, че много хора не са опитвали и не знаят откъде да започнат, ако искат. Какви решения бихте дали като съвет?

Има редица способи на разположение в момента. Ще ви споделя това, което практикувам. Най-простичкото, което човек може да направи, е вътрешен инженеринг. Когато преди 15 години започнах да се занимавам с това, след близо 6 седмици постоянни упражнения, усетих сякаш бях запалил фенерче вътре в мен. Сякаш виждах в душата си. Това се отнася както за положителното, така и за отрицателното – трябва да имате баланса да приемете и негативното. Този вътрешен инженеринг е много прост способ, с 21-минутна медитация, може да Ви доведе до пълна трансформация. Да кажем, че нямате това време – има и други достъпни практики. Едно от приложенията е например Miracle of Mind. Абсолютно безплатно. В него можете да се научите как да се съсредоточите върху дъха си за 7 минути – когато се фокусирате върху такова действие, мозъкът ви спира да се лута и да блуждае, иначе винаги премисля. Внимание без намерение е ключът към живота. Основава се на синхронизиране на вдишването и издишването – това е насочена семпла медитация. Има много доказателства в литературата, че насочената медитация е най-добрият избор.

Вие сте лекар, работите в здравеопазването, изправяли ли сте се пред скептицизъм относно прилагането на духовни практики в здравеопазването? Има ли противоречия между двете?

Не. Науката е много важна – с това се занимаваме всички. Но все повече литература излиза по темата, че дишането е изключително важно. Това оказва огромно влияние върху начина ни на мислене. Няма противоречие. Ако стигнете до неща като физическа трансценденция, там вече е спорно, хората започват да се усъмняват. Преживяванията на ръба до смъртта са много добре документирани в момента. Има мозъчни записи с ЕЕГ, показващи мозъчна дейност дори след т. нар. клинична смърт. Мисля, че през последните 10-15 години има все повече образни изследвания, които показват значението на медитацията и на по-дълбоките нива на съзнание. Хората започват да ги изучават и приемат. Най-малкото на хората им харесват и се чувстват добре след тях.

Много Ви благодаря за този разговор!

Много Ви благодаря, Марина!