За мнозина радиото се оказва утеха в трудни мигове

Католическото радио „Аве Мария” стартира в края на 2022 г. Негов директор е отец Ярослав – роден в Полша, но избрал България за свой дом преди 20 години, воден, както сам казва - от Божието провидение.

„По онова време имало нужда да дойде да се помогне като свещеник и аз бях много радостен, че мога да дойда в България след моето ръкоположение”, казва той.

Отецът е наследник на делото на свети Максимилиян Колбе - човекът, който в средата на XX век започва издаването на списанието „Рицар на непорочната”, което достига над милион тираж.

Сградата, в която се помещава радиото далеч не е случайна. В нея е живял монсеньор Анджело Ронкали, по-познат като папа Йоан XXIII. „Българският папа”, както го наричат, често е посрещал скъпи гости.

„Действително в тази сграда е идвал цар Борис III и точно тук, където се намираме – нямаше тази стена, тук най-вероятно е била канцеларията на монсеньор Ронкали и там, до прозореца, в студио номер 2, той е говорил с цар Борис III. Също много често идвала царица Йоана, тъй като тя е била ревностна католичка, за изповед, за Светата литургия и тук имало много срещи”, разказва отец Ярослав.

Отец Йордан, който лекува психиката и душата на хората

Програмата на радио „Аве Мария” преплита миналото с настоящето и бъдещето – чрез молитва. „Мотото на радиото е: „Християнският глас в твоя дом”. От самото начало, когато организирахме радиото, в основата е молитвата. Ние не сме новинарска медия, ние сме духовна медия. Тук искаме да покажем и да приближим към всички слушатели, католическите молитви. Но също искаме да покажем и да приближим на хората изкуство, култура – тези измерения. Затова имаме такива рубрики: „Да поговорим за изкуството”, което също помага на хората”, добавя още той.

„Ние сме деца на нашата епоха и например днес, много често сме дърпани от различни течения, моди и т.н. Обаче вътре в нас винаги остава глад за Бога, глад за Божието слово. Така че човек може да се храни с нещо, което уж дава някакво удоволствие за момента, но вътре, в дълбочината на човека, остава този глад за Бога. Аз тук се сещам за думите на Йоан Павел II, който казва, че: „Без Христос ние не можем да открием кои сме. Без Христос не можем да разберем какъв е смисълът на нашия живот”, посочва отец Ярослав.

Отец Ириней - духовникът, който привлича хора към вярата в TikTok

За мнозина радиото се оказва утеха в трудни мигове. В моменти на болест, самота или изпитания – музиката и молитвите се превръщат в опора. „Хората споделят с нас, че например по време на тежка операция, престоят в болницата – те са преживели заедно с радиото. Ние в радиото пускаме само християнска музика, молитви. Това всичко подкрепя човека. Имаме страхотни свидетелства, че хората в тези трудни моменти са преживели времето с нас. Всички тези моменти, които са трудни – те са полезни за нас. Те ни каляват, те ни правят силни и в този момент ние също растем във вярата. Вече нетолкова се опираме на нас – на нашите способности и сили, предаваме всичко на Бога. Бог е всемогъщ, така че ние сме само сложени в неговите ръце”, смята отецът.

Целият екип на радио „Аве Мария” е съставен от доброволци. Сред тях е 22-годишната Виктория Печева. „Моята мотивация идва от небето. Тя е свръхестествена. Знам, че това дело, което ние правим, го правим най-вече за по-голяма Божа слава”, казва тя.

Основната идея на младото момиче е да покаже на хората, че Бог не е далечен. Бог е близък, личен, жив. „Особено в България, хората не са чак толкова много отворени за Божието слово, изобщо за понятието за някаква религиозност, но ние вярваме, че в бъдеще това ще се промени. Точно и това е и целта на нашето радио – да покажем на хората Бога и, че няма от какво да се страхуват – Бог ги обича. Ние искаме това да предадем на всичките наши слушатели и зрители”, добавя Виктория.

Сред доброволците в радиото е и Румяна Бакърджиева - автор на предаване за слабостите и добродетелите на всеки християнин. Разказва ни как думите и понякога достигат до сърца, които са чакали гласа и с години.

„Интересното беше, че още в самото начало, отецът ми разказваше, че хора първо с него са се свързвали и са поискали да разберат нещо повече за мен и за начина, по който аз подготвям предаванията си, а след това започнаха да ми пишат и на мен лично. Много беше интересен случая с една дама, която почти се изповяда пред мен и аз накрая и казах: „Много Ви благодаря за доверието, но аз не съм свещеник, аз не мога да Ви дам опрощение, не мога да направя повече за Вас”. Тази жена след това се свърза с нашите свещеници, започна редовно да ходи на литургия и започна да приема и тайнствата в нашата църква”, казва тя.

Отец Ярослав има две лични срещи с вече покойния папа Франциск. Първата е от 2016-та година – дни преди католическата църква в Плевен да бъде провъзгласена за епархийно светилище. Двамата се срещат  по време на аудиенция на площада „Св.Петър”.

„По време на тази среща, папата трябваше да благослови статуята за новото светилище в Плевен и помня, че беше доста забавен момент - Папата се приближава и той знае, че трябва да благослови статуята. Той се приближил към мен – аз му разказах за статуята, за новото светилище. Видях, че той много се вслушва в хората, които говорят на него. Когато папата искаше да започне молитвата, а между мен и папата имало една преграда и аз много исках да съм до папата, когато той благослови статуята и когато той започна да прави знака на кръста, аз го прекъснах и му казах: „Свети отче, може ли да застана до Вас, да съм заедно с Вас, когато благословите статуята” и той каза: „Разбира се” и нареди на охраната да премахне това. (оградата). Разбира се, че се на са били много доволни от този факт обаче аз тогава можах да съм заедно с папата и да се помолим, той благослови статуята”, спомня си още отец Ярослав.

Втората лична среща между отец Ярослав и папа Франциск е по време на последната публична проява преди хоспитализацията на главата на римокатолическата църква. „Бих искал да подчертая, че папа Франциск имаше наистина специални емоции и чувства към България. Тази одежда, с която благословил „Урби ет Орби” – не вярвам, че папа Франциск сам си е избирал тази одежда, но мисля, че това е знак. Случайно-неслучайно, а по-скоро с Божието провидение, един знак, че той имал България и всичко, което е свързано с България вътре в сърцето си”, казва той.

„Помня, че той много се радвал, че е дошъл в България, че беше тук с нас три дена. По време на тази кратка среща на 27 януари, точно няколко дни преди неговата хоспитализация, той спомена, че още помни българското кисело мляко. Тези спомени, той си ги е пазил в сърцето си”, добавя отецът.

Днес, светът е в очакване на новия папа. А в едно малко студио в София, гласовете на вярата не стихват. Защото – както казват хората тук – истинската смърт настъпва не когато сърцето спре, а когато изгубим вярата. А вярата... е живот.

А на въпроса „Ако целият свят сега слуша вашето радио, какво бихте искали да кажете на хората?”, отец Ярослав отговаря: „Мисля, че не мога да кажа нищо друго освен това, което казва евангелието – Исус Христос е възкръснал от мъртвите, той е жив и той е нашият спасител. Тук отправям само това послание от евангелието – да повярваме в Христос, защото това е единствената наша надежда”.

„Бог ви обича и Бог ви е избрал. Не го отхвърляйте. Дайте му шанс. Той работи във вашия живот”, казва Виктория.

„Христос възкръсна и е предвидено възкресение за всеки, който е повярвал в него. Струва си цялата трудност, през която всеки един от нас минава, докато пътува по тоя свят. Всичките проблеми, всичките тревоги – да ги даваме на Господ и да живеем по неговите стандарти”, добавя още Румяна.

Повече по темата гледайте във видеото.

Последвайте ни