Депутатите дебатираха по четвъртия вот на недоверие

Повече от 3 часа депутатите дебатираха по вота на недоверие към кабинета „Желязков”. Той е за провал на правителството в сектор „Околна среда и води”. Вносители са от „Величие”, подкрепени от „Възраждане” и МЕЧ. Общо те имат 54 гласа.

В дебатите участие взе и министърът на околната среда и водите Манол Генов. Той призова да не се правят внушения от трибуната на Народното събрание.

От „Алианса за права и свободи” обявиха, че ще подкрепят вота на недоверие, когато се гласува. Все още не е ясно как ще гласуват от ПП, които многократно казаха, че ще изчакат да мине 8 юли, когато България получи финалното „да” за еврозоната.

Очакванията са и четвъртият вот на недоверие, който ще се гласува като първа точка в петък, да бъде неуспешен.

"Предлагаме вот на недоверие заради провала в управлението на отпадъците, заради неспособността на правителството да управлява една криза, която се превърна в екологична катастрофа. Тя представлява заплаха за здравето, природата и европейската репутация на страната. Този вот на недоверие е обоснован с грубо нарушение на конституционните права на гражданите за здравословна среда". Тези мотиви за внесения вот на недоверие изтъкна депутатът от вносителите от "Величие" Красимира Катинчарова.

На 3 юли "Величие" внесе вот на недоверие на тема "Екология", съобщи в кулоарите на парламента лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов. Това се случи по време на дебатите преди третия вот на недоверие срещу правителството на Росен Желязков - на тема фискална политика, внесен от "Възраждане" и подкрепен от МЕЧ и "Величие". Това са същите формации, подкрепили и четвъртия вот на недоверие.

Тя уточни, че проблемите с нелегалните сметища не започват със сегашния кабинет. "Арогантността на изпълнителната власт към екологичната криза, липсата на управленски капацитет и опитът за скриване и омаловажаване на проблема граничат с престъпно поведение. Вотът е необходим за прекъсване на модел на управление, който нарушава основни права, подкопава закона и абдикира от защитата на обществения интерес.", допълни Катинчарова.

Лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов спомена, че задачата на опозицията е да спре властта. И каза, че отпадъчни води се изливат в езерото Сребърна и РИОСВ не е направила нищо по въпроса, въпреки подадените сигнали. А след това нарече управляващите лъжци.

Министърът на околната среда и водите Манол Генов отбеляза, че срещу България е имало наказателна процедура, в резултат на която са премахнати 113 нерегламентирани сметища.

"Това е резултат на усилия на няколко правителства. Няма да позволя да се правят манипулации по темата. Останаха 2, които трябва да бъдат почистени - те са извън обхвата на споменатите процедури. Когато говорим за отпадъци, трябва да ги обвържем и с кръговата икономика", каза Генов.

Депутатът от ГЕРБ-СДС Милен Делийски определи вота като лошо скалъпена режисура и попита защо опозицията губи времето на парламента.

"Защо не работим и не законотворим, каквато е нашата цел? Подгответе се поне предварително, става смешно през цялата страна. Ако искате, вкарвайте всяка седмица вотове. Защо не се казва какво е свършено? Нека се занимаваме с нещо по-сериозно", призова той.

Зам.-председателят на екокомисията в парламента Даниел Петров - депутат от "Възраждане", коментира, че този вот на доверие заслужава да мине - дори без мотиви.

"Престъпните решения, взети от това НС, са равносилни на национално предателство. "Проблемите с незаконните сметища са изцяло в компетенциите на местната власт. Тя обаче е изцяло функция на партиите, управлявали в последните 20 години. Те не ангажират достатъчно местната власт. Кабинетът взе много престъпни решения, затова ще подкрепим всеки вот на недоверие срещу него", заяви Петров. 

„Няма такова нещо като безсмислен вот на недоверие, може да има критики по отношение на мотивите, ние също имаме своите критики, но подписахме, защото в крайна сметка има политическа коректност, когато те подписаха нашия вот, ние подписваме техния”, каза председателят на „Възраждане” Костадин Костадинов. Кирил Веселински от МЕЧ беше скептичен: „Ясно е, че този вота на недоверие и тези дебати са безсмислени, защото за съжаление „Величие” не са подготвени”.
 

Депутатът от „БСП - Обединена левица“ Петя Цанкова смята, че вотът на недоверие трябва да се използва като инструмент на парламентарната демокрация, а не като инструмент с кухи мотиви.

"Четвърти вот, внесен още преди гласуването на третия - признание за политическо безсилие на опозицията. Говорите за екологична катастрофа, а всъщност описвате система, в която институциите работят в рамките на закона. Цитирате примери, които не доказват бездействие, а демонстрират държавна активност. Къде видяхте вот на недоверие и основания за него? Има екологични проблеми, незаконни сметища, замърсен въздух и водни кризи, но те няма да се решат с вот на недоверие на всеки шест седмици, а със закони, реформи и усилия от всички парламентарни групи. Не с политически димки, целящи присъствие в социалните мрежи. Като дългогодишен общински съветник от Община Септември заявявам, че там има проблем от много години, за който съм подавала сигнали много преди това правителство. РИОСВ е реагирала по всички сигнали и са разпоредени проверки. Установени са нарушения, издадени са предписания, наложени са глоби. Сезирани са ДАНС и прокуратурата. Това ли е бездействие?", попита Цанкова.

Депутатът от „Има такъв народ“ Драгомир Петров призова границите да не се прекрачват.

"Темата с незаконните сметища не е терен за евтини политически театър, това е сериозен проблем, който изисква сериозно решение, а не гръмки декларации, написани за пред камери. Вотът на недоверие е "напомпан" с фрази, емоции и сензационни обвинения, но лишен от реални факти и аргументи, а също и елементарно разбиране как функционира държавата. Да твърдиш, че правителството бездейства, когато отговорността по закон е на кметовете, демонстрира незнание или умишлено подвеждане на обществото - и двете са много опасни. Нито един кабинет в последните 15 години не е игнорирал темата, но проблем, трупан с десетилетия, не се решава с магическа пръчка. Мотивите приличат на евтина съдебна пледоария, която обвинява всички без да предлага реални решения. Екологичният апоклипсис е чудесен сюжет за сериал, но е изключително неадекватен в политиката. Борбата не е за решения, а за внимание", заяви Петров от парламентарната трибуна.

„Аз като народен представител започвам да си задавам въпросите какъв ще бъде следващия вот на недоверие , тъй като единственото нещо, което ви обединява като обединение на опозицията са тези 48 подписа”, на мнение е Павела Митова от ИТН.

Хюсни Адем от "Алианс за права и свободи" отбеляза, че вотът на недоверието е институционален и политически акт, с който се изразява отговорност към обществото.

"Вотовете и изборът на МС определят по дефиниция разделителната линия между управляващи и опозиция. На фона постигнатия успех с еврозоната, вотът изглежда сериозно предизвикателство. Темата му е от стратегическо значение за всеки български гражданин, за институциите и населено място и за всяко дете, което искаме да расте в здрава среда. Екологичните проблеми са сериозни и хронични, с тежки последствия за хората и бъдещето на страната. Околната среда и водите са елемент от националната сигурност. АПС смята, че опазването им не може да бъде заложник на безхаберие, задкулисни интереси и политически пристрастия. България системно нарушава ангажиментите си в сферата. Множество региони страдат от безводие, замърсени водоеми, нерегламентирани сметища и липса на адекватна държавна политика. Порочна практика на неефективни процедури по ОВОС, непрозрачни решения за депа за биологични и строителни отпадъци в защитени зони. Има липса на политическа воля за промяна. Този вот на недоверие поставя тежки въпроси", каза Адем.

Кирил Веселински от МЕЧ смята вотът и дебатите за безсмислени. Според него "Величие" не е била подготвена за този вот. За това обаче той обвини управляващите. "Когато има дебати, а целувачите на ръце на Борисов като външния министър му благодарят, че той е направил всичко, това минава всички граници. Той доведе народа до тежко състояние, нацията е разделена и не иска да гласува", посочи той. 

⇔ Предходните вотове на недоверие срещу кабинета "Желязков"

На 3 април правителството на Росен Желязков оцеля след първия вот на недоверие. Той беше внесен отново от „Възраждане” и подкрепен от депутатите от „Величие” и МЕЧ. Мотивът бе системен провал на правителството във външната политика. Едва 54 народни представители гласуваха „за”, а 150 бяха „против”.

Кабинетът „Желязков” оцеля след първия вот на недоверие срещу него

На 17 април кабинетът „Желязков” оцеля и след втория вот на недоверие. Вносителите му бяха партиите МЕЧ, „Възраждане” и „Величие”, а основен мотив беше корупцията. В първото гласуване участие взеха 202 народни представители. От тях „за” бяха 71, а „против” - 131. Стигна се и до прегласуване по искане на Хайрие Садъков. В него се включиха 202 депутати, като 72 се обявиха „за” предложението, а 130 бяха „против”. След празниците опозицията готви трети вот на недоверие.

На 4 юли правителството оцеля и при третия вот на недоверие. Той беше внесен от „Възраждане” с подписите на още две от формациите в Народното събрание - "Величие" и МЕЧ, а темата бе "Провал на фискалната политика". Вотът беше отхвърлен с 54 гласа "за", 130 "против" и 0 "въздържали се".