Бедуини срещу друзи: Какво предизвика последните смъртоносни сблъсъци на религиозни групи в Сирия

Сблъсъци между бедуински племена, правителствени сили и членове на малцинствената секта в Сирия взеха десетки жертви и отново събудиха опасения за разпад на крехкия следвоенен ред в страната. Тя е сериозно разделена, докато се опитва да излезе от десетилетия диктатура и близо 14 години гражданска война.Карта: БТА

Боеве между сили, лоялни на правителството, и друзски бойци са избухвали няколко пъти след падането на президента Башар Асад в началото на декември при светкавична бунтовническа офанзива, водена от сунитски ислямистки бунтовнически групировки, но последните боеве заплашиха да ескалират в по-голям конфликт.

940 са вече жертвите на насилието в Южна Сирия

Предистория и причини за кървавия конфликт от последните дни

♦ Друзите и новото правителство на Сирия

Религиозната секта „Друзи“ е малцинствена група, възникнала като подразделение  на исмаилизма през Х-ти век - клон на шиитския ислям. Повече от половината от приблизително 1 милион друзи по света живеят в Сирия. Повечето от останалите живеят в Ливан и Израел, включително в Голанските възвишения, които Израел превзе от Сирия в Близкоизточната война през 1967 г. и анексира през 1981 г. В Сирия те живеят предимно в южната провинция Суейда и някои предградия на Дамаск, главно в Джарамана и Ашрафият Сахная на юг.

Снимка: БГНЕС

Преходното правителство обеща да включи малцинства, включително друзите, но новото 23-членно правителство в Сирия, обявено в края на март, има само един член от техните редици - министърът на земеделието Амджад Бадр.

Под строгото управление на семейство Асад религиозната свобода беше гарантирана, тъй като тогава страната се хвалеше със своята светска и арабска националистическа система.

Друзите са разделени относно това как да се справят с проблемите си, свързани с новото статукво в страната. Много от тях подкрепят диалог с правителството, докато други искат по-конфронтационен подход.

♦ Какво стои зад напрежението между двете страни

Религиозните и етнически общности в Сирия са притеснени за мястото си в новата сирийска система, управлявана предимно от ислямисти, включително някои, които имат връзки с екстремистки групировки.

Самият нов президент на страната Ахмад ал-Шараа е бивш боец, който някога е бил член на Ал Кайда. Въпреки че ал-Шараа е заявил, че правата на етническите и религиозните малцинства ще бъдат защитени, след падането на Асад е имало няколко случая на убийства.

Снимка: БГНЕС

Управлението на семейство Асад, доминирано от членове на алауитската секта, е потискало голяма част от сунитското мнозинство в страната, като същевременно е давало на малцинствата някои правомощия.

По време на 14-годишния конфликт в Сирия друзите са имали свои собствени милиции, отчасти за защита от мюсюлмански фундаменталистки бойци, които ги смятат за еретици. През 2018 г. членове на групировката „Ислямска държава“ нападнаха друзите в провинция Суейда, убивайки над 200 души и вземайки за заложници над двайсет души.

♦ Сблъсъците започнаха след обир на контролно-пропускателен пункт

Сирийската обсерватория за правата на човека, базирана в Обединеното кралство организация за наблюдение на войната, заяви, че сблъсъците са започнали, след като членове на бедуинско племе в провинция Суейда са създали контролно-пропускателен пункт, където са нападнали и ограбили друз, което е довело до ответни атаки и отвличания между племената и въоръжените групировки на друзите.

Снимка: БГНЕС

Правителствените сили за сигурност бяха разположени в района, за да възстановят реда, но бяха възприети като заемащи страната на бедуинските племена срещу друзските фракции.

Израел, който периодично се е намесвал или е заплашвал да се намеси в подкрепа на друзите в Сирия, заяви, че е ударил военни танкове в южна Сирия в понеделник. В Израел друзите се възприемат като лоялно малцинство и често служат в армията.

Израел не иска ислямски бойци близо до северната граница на страната. След падането на Асад, израелските сили завзеха контрола над патрулирана от ООН буферна зона в Сирия, близо до границата с анексираните от Израел Голански възвишения, и извършиха стотици въздушни удари по военни обекти.

♦ Опасения за засилване на сектантското насилие

Сблъсъците пораждат опасения от нова спирала на насилие. През март засада срещу правителствените сили за сигурност от бойци, лоялни на Асад, предизвика дни на отмъстителни атаки. Стотици цивилни бяха убити, повечето от тях членове на малцинствената алауитска секта, към която принадлежи Асад. Създадена е комисия за разследване на атаките, но не е оповестила публично констатациите си.

Нараства и напрежението между властите в Дамаск и ръководените от кюрди власти, контролиращи североизточната част на страната. Въпреки че през март постигнаха споразумение за обединяване на силите си, двете страни оттогава са в безизходица и сделката не е приложена.

Снимка: БГНЕС

Продължаващата нестабилност заплашва да провали крехкото възстановяване на Сирия след повече от десетилетие война, която опустоши инфраструктурата ѝ и разсели половината от населението от 23 милиона преди войната. През 2017 г. Организацията на обединените нации изчисли, че възстановяването на Сирия ще струва около 250 милиарда долара. След свалянето на Асад, някои експерти казват, че тази сума може да достигне 400 милиарда долара.