Изпълнителният директор на АИКБ коментира бурната реакция на бизнеса към законопроекта за въвеждане на еврото и свързаните с него промени

В ефира на „Денят на живо“ по NOVA NEWS Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), коментира бурната реакция на бизнеса към законопроекта за въвеждане на еврото и свързаните с него промени. Той изрази тревогата на работодателите от някои текстове в законопроекта и подчерта необходимостта от балансиран подход и сътрудничество между държавата и бизнеса.

На първо четене: Депутатите приеха промените в Закона за въвеждане на еврото

Спорен закон за еврото и реакцията на бизнеса

„Вчера парламентът прие на първо четене промени в Закона за въвеждане на еврото след доста спорни дебати“, започна Иванов. Той обясни, че официалното приемане на закона още не е факт.

„Очакваме текстовете да бъдат прецизирани и спорните моменти – изчистени преди окончателното им приемане“, каза той.

Основните промени, които предизвикаха притесненията на бизнеса, са свързани с повишаването на правомощията на контролиращите органи, включително Комисията за защита на потребителите. Иванов подчерта, че „даването на прекомерни права и дублиране на функции между няколко институции — Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за защита на потребителите и Министерството на икономиката — може да създаде излишна бюрокрация и да натовари бизнеса.“

Контрол и извънредни мерки – между нуждата и риска

Особена загриженост предизвиква предложението Министерският съвет да може да налага извънредни мерки без съгласуване с Народното събрание в извънредни ситуации.

„Борбата с ценовата спекула е оправдана и важна, но трябва да бъде балансирана. Не трябва да се залага на санкции и страх, а по-скоро на партньорство с бизнеса, който не е враг, а ключов партньор в процеса“, коментира Иванов.

Той подкрепи и позицията на Фискалния съвет, който посочи, че в други европейски държави, с изключение на Хърватия, са прилагани по-меки мерки за ограничаване на цените. Според Иванов, бизнесът трябва да бъде включен в диалога и да участва доброволно в регулирането на цените.

„Естествено, където се открият спекулативни действия, трябва да има санкции, но те трябва да бъдат пропорционални. Еднократни нарушения могат да бъдат с по-леко наказание, докато системните – с по-строги мерки“, добави той.

Спекула, контрол и рискове за пазара

Промените предвиждат до 17 месеца забрана за спекулативно повишаване на цените, освен ако то не е оправдано от обективни икономически фактори. Иванов зададе въпрос:

„Кой и как определя тези фактори? Контролиращите органи получават широки правомощия да правят мащабни проверки и да изследват ценообразуването на фирмите до година и половина назад.“

Той даде пример с повишаването на цената на хляба и подчерта трудността да се установи дали увеличение от 10 стотинки е оправдано икономически или е спекулативно.

„Страхът от санкции може да доведе до дефицит на стоки, защото търговците може да предпочетат да ограничат предлагането, вместо да повишават цените“, каза той.

Друг проблем е възможността цените да не се намалят, ако има дефлационни процеси, тъй като след това би било трудно да се увеличат отново.

„Това ще навреди на потребителите“, предупреди изпълнителният директор на АИКБ.

Евро в пощата: Левове ще се обменят без предварителна заявка до 1000 лв.

Инфлацията и минималната работна заплата

Иванов обърна внимание и на влиянието на инфлационните процеси, които според него са предизвикани както от очакванията за поскъпване, така и от държавната политика по отношение на пазара на труда.

„Необоснованото покачване на работните заплати, особено в публичния сектор и минималната работна заплата, води до увеличаване на търсенето и допринася за инфлацията“, посочи експертът.

Саморегулация на бизнеса и конкурентна среда

 „Единственият ефективен начин за регулиране на цените е чрез конкурентна среда. Административните мерки и саморегулациите не могат да дадат желания ефект, особено при дългосрочни периоди на ценови контрол“, коментира Иванов.

Ролята на работодателските организации и бъдещето

АИКБ вече е подписала меморандум за сътрудничество с изпълнителната власт и ще съдействат за откриване и сигнализиране на случаи на спекулативни практики. Иванов подчерта, че бизнесът, държавата и потребителите трябва да действат заедно, за да осъществят успешен преход към еврото.

Целия разговор гледайте във видеото.

Редактор: Дарина Методиева