Снимка: iStock
Евакуация в село Скала, огънят в Пирин е временно спрян с помощта на летателна техника
Пореден ден продължава борбата с големите пожари у нас.
Най-тежка и през изминалия ден беше ситуацията около Сунгурларе, където се наложи евакуация на жителите на село Скала. Вчера в битката с огнената стихия се включиха и военни от Ямбол. Работата на пожарните екипи е силно затруднена от силния вятър и високите температури. В обедните часове пожарът е бил локализиран, съобщи директорът на пожарната в Бургас. На терен работят екипите на 21 противопожарни автомобила от Южна България и 30 военослужещи с техника за гасене на пожари.
Гореща седмица: Борбата с огнената стихия у нас продължава (ОБЗОР)
Двете локализирани огнища, чийто периметър е обхванат, са далеч от селата Бероново и Скала. Огнищата са потушени. Това съобщи за NOVA директорът на пожарната в Бургас - Николай Николаев. Огледите и обходите на терена продължават, тъй като силният вятър може да причини ново разпалване на пожара.
По последни данни огънят, който гори на територията на Община Сунгурларе от петък е унищожил над 20 хил. декара площ. Бедственото положение може да бъде отменено още утре при условие, че няма ново разпалване на огъня.
Продължава борбата и с пожарите над Сандански и Илинденци. Стихията в Пирин навлезе в териториите и на природния парк, но благодарение на летателна техника беше спряно, поне временно, развитието на огъня. Върховото горене е било овладяно.
Единият фронт е локализиран, а на другия хората на терен проверяват просеките. В днешния ден 150 горски, пожарникари, служители на природния парк, военни и доброволци се включват в гасенето на пламъците. Два вертолета „Кугър” подпомагат усилията им.
В ранните часове на деня атмосферното налягане не позволяваше на дима да се вдига високо и отдалеч изглеждаше, че пожарът е сериозно активен. Но на терен обстановката се оказа малко по-спокойна. Засега огънят е обхванал само малка периферна част от Национален парк "Пирин" – не повече от 20 декара.
„Пожарът вчера не се е развил на голяма площ”, увери директорът на пожарната служба в Благоевград ком. Валентин Василев. „Има риск пожарът отново да стане върхов заради вятъра. Ако това се случи, гасенето по земя приключва и изтегляме хората от 70-градусов наклон, което не става бързо. Освен пламъците, за тях и задимяването става опасно”, каза още ком. Василев.
А на ден 20 от избухването на пожара, умората сред хората става все по-сериозна. От община Сандански са осигурили места за настаняване и изхранване на пожарникарите.
"Облекчаваме този процес, за да не занимаваме пожарната с тези битови неща, които ние можем да свършим, а те да гонят другите по-важни неща, свързани с гасенето на пожара. Това ще продължи и занапред – каквото е необходимо от нас, продължаваме да го вършим", обясни кметът Атанас Стоянов.
Междувременно МВР следи в реално време и чрез сателити пожарите у нас. По този начин се уточняват допълнително данни за възникналите пламъци (географско положение, възникнали температурни аномалии по часове показващи развитието на пожара, сателитни данни за унищожените площи и други). Това съобщава министърът на вътрешните работи Даниел Митов.
Системата позволява и оценка на индекса за пожароопасност, дългосрочна месечна прогноза за температурни и валежни аномалии на територията на страната, статистически данни и новини свързани с оперативната обстановка в страните от Европейския съюз и в други държави. Ползваната информация е ценна с това, че се постига оптимална координация на сили и средства на ГДПБЗН и органите на изпълнителната власт, при отработване на произшествия с голям мащаб и сложност.
При възникнала оперативна необходимост, като национална точка за контакт ГДПБЗН задейства системата Copernicus. За последните две години неколкократно бе поискано картографиране, наблюдение и събиране на данни за възникналите големи и сложни пожари в областите Благоевград, Ямбол, Пловдив и Перник. Информацията, събрана от сателитното наблюдение и картографиране, е публична и дава достъп на заинтересованите лица до пълния обем данни, които могат да бъдат използвани и след ликвидиране на произшествието за оценка на нанесените щети и материални загуби, допълва Митов в отговор на депутатски въпрос.
Ежедневно Оперативният център изпраща информация за очакваната метеорологична и хидрологична прогноза и индекса за пожароопасност на оперативните центрове на Столичната и Регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението". При очаквани потенциално опасни метеорологични и хидрологични явления се изготвят и изпращат конкретни указания на териториалните звена на ГДПБЗН, на областните дирекции на МВР и на областните управители, съгласно задълженията им регламентирани в Закона за защита на бедствията.
Ръководителят програма "Гори" в природозащитна организация WWF Bulgaria Нели Дончева сподели в ефира на "Здравей, България", че липсата на специализирана техника за гасене на пожари е голям проблем. "Трите ни адаптирани военни хеликоптера имат по-ниски капацитет и ефективност в сравнение с пожарните вертолети. Разликата е до 4-5 пъти - изсипват около 2 тона вода срещу 10 тона. Освен това времето за реакция при интензивен върхов горски пожар е ключово. Ако се вземат бързо мерки, имаме по-голям шанс да се справим със стихията. В миналото пожари е имало предимно през лятото, но вече започват през февруари, а има и в късната есен", посочи тя.
На свой ред експертът по бедствия и аварии Атанас Кръстанов отбеляза, че не е направено достатъчно за справяне с пожарите. "В момента са закупени 12 нови самолети в Гърция. Освен 90-те, които вече страната притежава. При една огнена стихия, чийто фронт е десетки километри, няма как пожарникарите на терен да се справят, колкото и да се стараят. Ако имахме два самолета със 7 до 10 тона вода товаропоносимост, щяха да улеснят гасенето. "Спартан" не са предназначени са пожарогасене, но може да се приспособят контейнери с вода. Затова обаче трябва да се направят допълнителни разходи", коментира той.
Венцислав Станков от синдикат "Огнеборец" посочи, че тази година пожарният сезон е започнал няколко дни по-рано. "Броят на огнищата е по-голям, сравнено с 2024 г. Над 280 000 дка са засегнатите от пламъците територии в България. 447 000 са били година по-рано, но като площ е доста голям размерът на щетите. През 2024 г. беше отпуснат финансов ресурс за закупуване на техника за гасене по въздух, но нещата не се случват толкова бързо - до 3 години ще имаме нови машини. С водоноски се доизгасяват локални пожари, където има по-голямо натрупване на торф. Основното пожарогасене е с автомобили ръчно на терен и по въздух при върхово горене", обясни Станков.
По думите му през 2010 г. е било работено усилено по осигуряване на летателна техника, но не е постигнато нищо реално, а се е разчитало на механизма на ЕС за гражданска защита.
Повече гледайте във видеата.
Последвайте ни