36% повече корпоративни данъци – устойчив ръст или авансови трикове за пълнене на дупките в хазната

Официални данни на Министерството на финансите показват, че към края на месец юли бизнесът е внесъл в хазната 3,7 милиарда лева от корпоративни данъци – ръст от 987,7 милиона лева или 36% повече спрямо същия период на предходната година. Властта отчита това като доказателство за добра събираемост и растеж на икономиката. Темата в студиото на "Твоят ден" по NOVA News коментираха макроикономистът и анализатор Евгений Кънев и председателят на Общото събрание на АИКБ  Васил Велев.

По думите на Кънев данните на финансовото министерство трябва да се разглеждат в контекст. Част от "ръста" в приходите от корпоративни данъци е резултат от извънредни мерки – като искането към банките да платят авансово част от данъците си за 2026 г., както и двойните концесионни такси от минната индустрия. Това според него не е устойчив растеж, а "паническа кампания за събиране на приходи", за да се прикрие дефицит, който "така или иначе не излиза".

Какво ни казва и накъде ни води проектобюджетът на кабинета „Желязков“

"На практика бюджетът е форсиран. И за да бъде хванат в 3-процентния дефицит - бяха измислени някакви невероятни приходи, които трябваше да бъдат оправдани за целите на бюджетния дефицит. И понеже тези приходи някакси трябва да бъдат събрани, а те много трудно се събират,  излязоха някакви позитивни числа за съобщаване. А данните за бюджета излизат със закъснение - това се случва за пръв път, откакто съществува бюджетиране в демократично време", подчерта той. 

Васил Велев беше още по-категоричен: "Виждаме това, което прогнозирахме – една голяма дупка в бюджета. Ако продължаваме по същия начин, отиваме към 6% дефицит. Приходите изостават, а разходите се увеличават. Само разходите за пенсии ще нараснат с още 1 милиард през втората половина на годината".

Той допълни, че докато данъчните приходи се увеличават на хартия, реалното събиране спрямо плана изостава. 

Петкова: Разчетите показват дефицит от 3,634 млрд. лв. за първите три месеца на годината

И двамата експерти са единодушни: основният проблем не е в приходите, а в неконтролируемите разходи – особено в публичния сектор. Заплатите в армията, полицията, съдебната система и администрацията са скочили със средно 50%  - при това без реформи или повишена ефективност.

"Имаме инфлационен ръст, но той не идва от еврозоната, а от вътрешната фискална политика. Печатането на пари и заемите, които се изливат в нереформирани сектори, създават фалшив икономически растеж", коментира Кънев. 

"Няма да има реформи, ще има още харчене. Ако сега не се спре тази инерция, ще стигнем румънския сценарий – високи дефицити, инфлация и нужда от намеса на международни институции", предупреди Велев.

Целия разговор гледайте във видеото.