Франция пред нова политическа нестабилност: Още един премиер може да бъде свален

Френският премиер поиска вот на доверие през септември, който вероятно ще доведе до краха на центристкото му правителство и ще предизвика нов период на политическа нестабилност във втората по големина икономика на Европейския съюз.

Франсоа Байру заяви, че ще поиска одобрение за непопулярните си бюджетни планове на 8 септември в Националното събрание, долната камара на френския парламент. Опозиционните партии бързо заявиха, че ще гласуват против.

Снимка: БГНЕС

Ако Байру бъде победен, това би поставило президента Еманюел Макрон в изключително неудобно положение – принуден или да намери консенсусен премиер, трудна задача в дълбоко разделена Франция, или да разпусне Националното събрание за пореден път.

Френският премиер поиска вот на доверие на 8 септември: Опозицията няма да го подкрепи

♦Какво е заложено на карта

⇒Рискованата стратегия на Байру

Предсрочните парламентарни избори, свикани от Макрон през юни миналата година, доведоха до хаос в парламента, разделен между три малцинствени блока, които нямат достатъчно места, за да управляват самостоятелно. 74-годишният Байру е на поста от декември.

Снимка: БГНЕС

През юли той разкри планове за намаляване на разходите с 44 милиарда евро, след като дефицитът на Франция достигна 5,8% от брутния вътрешен продукт миналата година, което е много над официалната цел на ЕС от 3%. Плановете включват премахване на два официални празника.

Байру няма друг избор, освен да разчита на подкрепата – или поне на въздържанието – на противниците отляво и отдясно, за да приеме законопроекта за бюджета. Ето защо той реши да поиска вот на доверие преди дебата, който е планиран да започне през октомври.

Френският премиер Байру оцеля при поредния вот на недоверие срещу кабинета му

Несигурността, породена от решението му, разтревожи финансовите пазари. Парижкият индекс CAC 40 падна с около 2% след отварянето във вторник.

⇒Опозицията обещава да гласува против кабинета

Байру обаче не се е отказал от надеждата да оцелее след вота и е организирал серия от срещи с политически лидери. Рафаел Глюксман, ляв член на Европейския парламент, заяви след разговори с Байру във вторник, че премиерът трябва да отмени вота на доверие, ако наистина иска да преговаря и да търси компромис по бюджета, който Глюксман нарече „неприемлив“ в сегашния му вид.

Льо Пен и нейният протеже от Националния митинг Джордан Бардела също се срещнаха с Байру и повториха пълното си несъгласие с неговите решения, призовавайки за нови законодателни избори.

Льо Пен беше осъдена през април за присвояване и ѝ беше забранено да кандидатства за публична длъжност в продължение на пет години. Тя обжалва решението, но правните ѝ проблеми не спират партията ѝ. Лидерите на Националния митинг, водещи в социологическите проучвания, многократно настояват, че са готови да управляват, ако Байру падне.

„Единственият начин един премиер да има по-дълъг мандат е да скъса с макронизма“, каза Льо Пен. „Политиката на Еманюел Макрон е дълбоко токсична“.

В крайната лява партия, „Непокорена Франция“ на Жан-Люк Меланшон заяви, че няма да подкрепи никое друго правителство освен това, водено от неговата партия, и призова Макрон да се оттегли, ако Байру не успее да спечели вота на доверие.

Снимка: БГНЕС

Крайно десните и левите депутати държат над 320 места в Народното събрание, докато центристите и съюзените с тях консерватори държат 210, което прави невъзможно оцеляването на правителството на Байру, ако опозиционните групи се обединят.

⇒Какво предстои

Ако мнозинството от депутатите гласуват против, Байру и неговите министри ще трябва да подадат оставка. Макрон ще отговаря за назначаването на нов министър-председател.

Той би могъл да избере фигура от традиционната левица или десница в опит да консолидира центристкия си съюз, но и двете биха били в несигурно положение на фона на политическата безизходица в парламента. Байру наследи консерватора Мишел Барние, който беше отстранен само след три месеца на поста.

Някои политици, включително Льо Пен, настояват Макрон да свика нов кръг от законодателни избори с надеждата да размести политическите карти преди президентските избори през 2027 г. Френският президент не е казал дали би бил готов да използва тази възможност.