Защо скокът на заплатите не спира бедността?

Защо въпреки ръста на минималната работна заплата се отчита увеличен дял на работещите бедни в страната? Това излиза от документи към постановление на Кабинета за линията на бедността за 2026 година. Според избраната методика линията на бедност ще бъде 764 лева, което е с 19,7% повече в сравнение с тазгодишното ниво от 638 лева. От тук възниква въпросът защо при ръст и на минималната, и на средната работна заплата в страната, на практика делът на работещите бедни се увеличава? Темата коментираха в предаването „Здравей, България” Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация, и Николай Николов от Българската конфедерация по заетостта.

„Ще го обясня кратко. Имаме например Петко от Смолян. Надницата му е 80 лева, произвел е нещо, което струва 90 лв. Държавата казва, че от утре на Петко трябва да му се плаща 100 лева. Работодателят се оглежда, няма нови пазари, няма нови клиенти, няма откъде да изкара пари. Единственото, което може да направи е да вдигне цената. Това, което е било 90 лева, започва да струва 120 лева. На Петко са му вдигнали с 20 лева надницата и с 30 лева разходите”, коментира Добромир Иванов.

По думите му целта трябва да е подобряване на бизнессредата, което да даде възможност на компаниите да изкарват повече пари и така да вдигат заплатите.

„По този начин, когато производството ни е надолу,  експортът ни е надолу, а вдигаме заплатите, единствено, което получаваме, е инфлация. Това е неработещ механизъм”, коментира Добромир Иванов.

„Работодателят има ограничения да вдига цената, защото той участва на конкурентен пазар и не може да вдига цената безкрайно. Затова предлага на Петко да го назначи на половин работен ден, като така спестяват осигурителни вноски. Това е основната причина за работещите бедни в България – сивата икономика. България е на първо място по този дял. Анализирайки данните – 12% от работещите са бедни, показва, че всеки 3 от 4 работещи бедни работят на непълен работен ден. Това означава или че получават скрити възнаграждения, или е тяхно лично решение. Другият 1 работещ беден е самонает – или в хотелиерския бизнес, или в строителството, или в земеделието”, заяви Добрин Иванов.

Николай Николов коментира, че границата на бедност е различен за различните региони. „Това означава, че тези, които взимат по-високи доходи, повдигат границата на бедност. Има сектори, които получават по-високи възнаграждения, плюс държавните служители, чиито заплати бяха увеличени наскоро. Общото повишаване на дохода също играе, за да се вдигне долната граница на бедност”, обясни Николов.

Друг проблем, който посочи Добрин Иванов, е липсата на работна ръка. Той подчерта, че работодателите в желанието си да запазят работниците си също повишава заплатите с повече от възможностите си.

Целия разговор гледайте във видеото.