Проучване: Предшествениците на щраусите са можели да летят

Семейството на щраусите и емуто невинаги e обитавало единствено твърдата земя, пише АФП. Древните представители на тази група птици са можели да прекосяват океани, сочи проучване. Това е загадка, която отдавна занимава зоолозите. Африканските щрауси, австралийските ему и казуари, новозеландските киви и южноамериканското наду са близки роднини, наречени палеогнати.

От това семейство само тинамувите от Южна Америка са можели да летят, но са се ограничавали до къси полети. Как тези птици са успели да се разпространят толкова далеч една от друга?

Учените дълго време предполагат, че това семейство е възникнало в Гондвана – суперконтинентът, който започнал да се разделя преди 160 милиона години, за да даде начало на Южна Америка, Африка, Австралия, Индия, Мадагаскар, Нова Зеландия и Антарктида. Отделянето на континентите е изолирало различните представители на тези сухоземни птици.

Учени спорят за интелигентността на тиранозавър Рекс

Но генетични проучвания показват, че еволюционното отдалечаване между тези видове е започнало доста преди разделянето на Гондвана, обяснява за АФП Клара Уидриг, специалист по зоология на гръбначните животни в Националния музей за естествена история на САЩ във Вашингтон и водещ автор на проучването, публикувано в Biology Letters на Британското кралско общество.

Заедно с колегите си тя анализирала „изключителен“ вид Lithornithidae – „най-древните фосили от палеогнати, открити до днес“, които живели в палеогена (между 66 и 23 милиона години назад във времето).

Заравя ли щраусът главата си в пясъка? Митове и истини за животните

„Тъй като костите на птиците са чупливи, те се разрушават по време на процеса на фосилизация“, казва Уидриг. Но този фосил - Lithornis promiscuus, открит в Уайоминг, САЩ, и съхранен в колекциите на музея, е запазил триизмерната си форма без нарушения.

„Важно за това изследване е, че той е запазил оригиналната си форма“, която позволява на учените да сканират гръдната кост, към която при птиците са прикрепени мускулите, осигуряващи летежа, допълва тя.

Учените стигат до заключение, че Lithornis promiscuus е можел да лети, махайки постоянно с крила или чрез планиране (използване на въздушните течения).

Структурата на изследвания фосил е подобна на тази на съвременните чапли, които „са способни на презокеански полети“, обяснява Уидриг.