"Стена" срещу дронове: Как България и Европа ще се пазят от руската заплаха

България ще участва в разговори с още шест държави за изграждането на обща "стена" срещу дронове, която да защитава въздушното пространство на Европейския съюз. Инициативата идва след зачестилите случаи на навлизане на руски дронове на територията на НАТО и след като стана ясно, че настоящите методи за противодействие са изключително скъпи и нерентабилни. В студиото на "Здравей, България" експерти обясниха какво би представлявал този щит и защо политическото решение за него е ключово.

"Това са разговори, които са политически", заяви в студиото Иван Анчев, съпредседател на Атлантическия съвет в България. Според него най-важното е, че политиците най-накрая са узрели за идеята, че трябва да се предприемат ясни, общи действия за защита на "общия европейски дом".

Дронове прелетяха над Норвегия, Дания и Швеция. Временно затвориха летището в Копенхаген

►Какво всъщност е "стената" срещу дронове?

Идеята не е за физическа бариера, а за комплексна, многопластова система за отбрана. Иван Анчев очерта няколко възможни компонента на този щит:

Средства за радиоелектронна борба: Това са системи, които заглушават сигнала за управление на дрона, прекъсвайки връзката му с оператора. По този начин апаратът става неуправляем и пада. Недостатъкът е, че тези системи имат ограничен обхват (около 500 метра) и не са универсално решение.

Нискостойностни физически средства: Експертът демонстрира елемент от пасивна защита – гъвкав метален пръстен, който е част от голяма мрежа, наподобяваща ризница. Подобни мрежи се разполагат над критични инфраструктурни обекти и физически улавят дроновете, като не им позволяват да поразят целта.

Мобилни установки: Друг евтин и ефективен метод е използването на тежки картечници, монтирани върху високопроходими автомобили (пикапи), които могат бързо да се придвижват и да обстрелват нисколетящи цели.

Бившият военен пилот ген. Спас Спасов също подчерта важността на политическата воля. "Докато умните се наумуват, лудите се налудуват. Лудите продължават да лудуват, а умните не бива повече да умуват, а да вземат решение", заяви той, визирайки необходимостта от бързи и решителни действия.

Ген. Спасов смята, че системата, която предстои да бъде изградена, все още не е ясно структурирана. Според него ще се наложи включването на технологии, които могат да създадат риск и за страната. Той предупреди, че е много вероятно тези системи да оказват негативно влияние върху пътническите самолети, като последиците засега остават неясни.

Според експертите изграждането на такъв щит не би трябвало да отнеме много време, ако има политическо съгласие. Крайната цел е създаването на интелигентна и икономически оправдана система, която да гарантира сигурността на европейското небе, без да се налага използването на непропорционално скъпи оръжия срещу евтини, но реални заплахи.

„Виждаме колко съвременни и силни системи за въздушна отбрана за съжаление не са достатъчно ефективни за защита от дронове. Към момента единствено Украйна има практически опит в подобни иновации”, каза бившият министър на отбраната доц. Велизар Шаламанов в предаването „Твоят ден” на NOVA NEWS. Според Шаламанов вече наличните 3D системи са подходящи за въздушна отбрана при опасност от ракети или бойни самолети.

„Работата по система за дронове ще изисква много сериозна работа и достатъчно време. По тази причина е много важно страната да ускори процеса по работата по Центъра за иновации в отбраната, който беше обявен преди три месеца – в такъв проект е важно да участваме с пълния си капацитет”, посочи още Шаламанов. Той допълни, че е полезно за страната ни да участва в подобен процес по защита на границите си, но външнополитическите отношения Шаламанов също посочи като друг важен фактор за сигурността по въздух.

„Докато Европа показва страха си, ще бъдем изключително уязвими от нарастващата агресия. Трябва да бъде развита и система за антитерористична защита на гражданската инфраструктура”, каза още той.

„Една толкова високотехнологична система е вероятно да създаде смущения във въздушния трафик. Ние все още не знаем как ще бъде устроена и как ще работи – САЩ могат да бъдат пример за подобна постройка, като те с помощта на система от спътници проследяват цели по земното кълбо и могат да ги прихванат и поразят до 60 минути след издаване на заповед ”, посочи проф. Румен Кънчев. Той допълни, че е все още неясно дали Европа може да развие система за отбрана в подобни мащаби, но създателите на системата уверяват, че тя ще бъде обновявана и периодично развивана според новите технологии.

Според Кънчев един от приоритетите при разработка на подобни системи е редно да бъде безопасността на цивилните, както и това да бъде нарушено най-малко спокойствието на гражданите при наличие на подобна установка.

Повече гледайте във видеото.