Вижте някои от най-изявените имена на родната просвета

Народните будители са онези велики личности в българската история, които въпреки трудностите на епохата, в която живеят, успяват с много труд, упоритост и обич към българския народ да събудят духа, знанието и любовта към родината. Те са писатели, учители, революционери и просветители, посветили живота си на запазването на българския език, култура и национално съзнание. Тяхната непреходна роля в историята е белязала съхраняването ни като народ, устоял на превратностите на времето, и превръщането ни в нация с безценно културно наследство, богата история и духовност.

Списъкът на народните будители е дълъг, но сред тях можем да отличим личности, чието дело остава незабравимо за всеки един българин.

♦ Паисий Хилендарски

Снимка: Красимир Николов, БТА

Паисий Хилендарски е духовник, историк и писател, смятан за основоположник на българското Възраждане. Той е автор на произведението „История славянобългарска“, написано през 1762 г. в Хилендарския манастир на Атон. В своята книга Паисий призовава българите да помнят своя род, език и героично минало, и да не се срамуват, че са българи. Той събужда националното самосъзнание в епохата на османска власт, под която се намира страната.

♦ Софроний Врачански

Софроний Врачански е български духовник, писател, учител и просветител. Роден е в Котел под името Стойко Владиславов, след което ръкоположен за свещеник. Той прави препис на "История славянобългарская", известен днес като Първи котленски препис (1765 г.) Най-известното му произведение е „Житие и страдания грешнаго Софрония“, написано около 1805 г. - първата автобиография в новата българска литература.

♦ Неофит Рилски 

Снимка: Красимир Николов, БТА

Неофит Рилски е български монах, учител и художник, определян от Константин Иречек като „патриарх на българските учители и книжовници“. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Роден е в Баня. Той създава десетки взаимоучителни таблици, превежда и подготвя за печат необходимите учебници и помагала, създава „Болгарска граматика“, изработва първия български глобус.

♦ Любен Каравелов

Снимка: БГНЕС

Любен Каравелов е поет, писател и революционен деец. Той издава вестници и създава Българския революционен централен комитет. Автор и преводач на десетки стихотворения, статии, фейлетони, разкази, повести.

♦ Васил Априлов

Васил Априлов е просветен деец, дарител, писател, роден в Габрово. Той е един от инициаторите за създаването на Габровското взаимно училище – първото новобългарско светско училище (1835).

♦  Д-р Петър Берон 

Д-р Петър Берон е роден в Котел. Той е лекар, просветен деец и дарител, учен, педагог и философ. Автор на "Рибен буквар" (1824) – първият български буквар.

♦  Иван Вазов

Иван Вазов е наречен патриарх на българската литература. Роден е в Сопот, пише първия български роман "Под игото", а също така и разкази, повести, драми, пътеписи, поеми, мемоари, стихове за деца и други.

♦  Христо Ботев

Христо Ботев е национален герой, революционер, поет и публицист, оставил след себе си велики стихотворения. Роден е в Калофер, издава няколко вестника, участва в дейността на Българския революционен централен комитет, води чета, с която през май 1876 г. слиза от кораба „Радецки” близо до Козлодуй. 

♦  Васил Левски

Васил Иванов Кунчев е национален герой, наречен Апостола на свободата. Той е роден в Карлово и е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Участва в борбите за освобождение от османска власт, както и в Първата и Втората българска легия.

Георги Раковски

Георги Сава Раковски е български революционер, роден в Котел. Той е идеолог, стратег и организатор на българското националноосвободително движение, публицист, писател, историограф и етнограф. Автор на поемата "Горски пътник", вдъхновила цяло поколение революционери.

♦ Братя Миладинови 

Снимка: БГНЕС

Димитър и Константин Миладинови са просветители и фолклористи. Родени са в град Струга. През 1861 г. излиза техният епохален труд „Български народни песни“. В него те събират, подреждат и систематизират образци на българския песенен фолклор.

♦ Добри Чинтулов

Снимка: www.museum.sliven.net

Добри Чинтулов е поет, композитор и педагог, роден в Сливен. Той е авторът, написал текстовете на едни от най-обичаните песни, - „Стани, стани, юнак балкански“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Къде си, вярна ти, любов народна?“ 

♦ Захари Стоянов

Захари Стоянов е политик, писател и публицист, роден в село Медвен, Котленско. Участник в Старозагорското и водач през Априлското въстание. Автор на мемоарната книга „Записки по българските въстания“. Ръководи организацията на Съединението. След Освобождението е народен представител и председател на НС.

Списъкът на българските народни будители е много дълъг. Той включва личности от различни епохи, които са показали на българския народ светлината по пътя към духовността, отдали са живота и делото си за българската свобода и независимост, за изграждането на българската държава и формирането на българската нация. Затова винаги е трудно да бъде обхванат целият пантеон на тези велики личности в нашата история.

Редактор: Цветина Петрова

Последвайте ни

tracking tracking tracking tracking tracking tracking tracking