Проф. Веселин Методиев: 10 ноември е краят на едно зло – комунизмът рухна отвътре

На 10 ноември, когато България отбелязва края на комунистическия режим, гост в студиото на „Твоят ден“ беше проф. Веселин Методиев – историк, бивш вицепремиер и министър на образованието. Той припомни смисъла на историческата дата и направи паралели с днешните предизвикателства пред демокрацията.

Професор Методиев започна разговора с размисъл, вдъхновен от книгата на американския психиатър Ървин Ялом „Мимолетни създания“. „В един от случаите Ялом съветва: изоставете желанието си за по-добро минало. Замислих се дълбоко върху това, защото то е исторически важно. Младите хора трябва да знаят, че на 10 ноември 1989 г. рухна една от големите злини на ХХ век – комунизмът“.

По думите му българският комунизъм е достигнал до такава степен на разпад, че сам извършва преврат срещу себе си. „Това не беше революция, а партиен преврат. Централният комитет на БКП решава да смени своя лидер. Всичко е подготвено така, че да няма разнобой. Подкрепата идва и от съветския посланик, тоест от самия Горбачов“, обяснява историкът.

Краят на една епоха: Отбелязваме 36 години от падането на Комунизма

Проф. Методиев добави, че падането на режима е резултат от разпада на цялата система – икономическа и идеологическа. „Тази система не можеше да се удържи. Поведена беше от свят, в който човешкото благоденствие е основна цел. Комунистическите идеологически безсмислици рухнаха, защото първо рухна икономиката“, категоричен е той.

Проф. Методиев описа и първите дни след падането на режима като период на хаос и страх, който постепенно прераства в движение за свобода. „Аз бях на митинга на 18 ноември 1989 г. – първият опозиционен. Блага Димитрова тогава каза, че всички сме дошли по тънкия лед на страха. Това преодоляване на ужасното състояние отне време. Но тогава се роди алтернативата – СДС, и започна истинският път към свободни избори и пазарна икономика“, спомня си бившият вицепремиер.

Днес, смята професорът, България живее в различно време, но рисковете за демокрацията не са изчезнали. „Ние сме се разделили с почти всичко от онова време, но границата между демокрация и авторитаризъм е тънка. И това не е само български въпрос – той е американски, европейски, световен“, твърди професорът.

Той подчерта, че демокрацията изисква ежедневно усилие. „Да отвоюваш всеки ден правото си на свобода е урок, който някои хора научиха, други – не. Да пазиш свободата си и тази на хората около теб – също. Това съотношение между памет и безхаберие определя дали се приближаваме към авторитаризма“, каза още проф. Методиев.

Като най-ненаучен урок от прехода историкът посочи неразбирането на процеса, чрез който България премина към пазарна икономика. „Хората не осъзнаха колко скъпо политически струваше този преход. Пропагандата изкриви истината. Сега слушам разговори за бюджета, които звучат с философията на 1997 г., а вече сме в 2025-а“, подчерта той.

Истории от София, която все още носи белезите на комунизма (ВИДЕО)

Бившият образователен министър призова експертите и обществото да мислят в нова икономическа реалност, белязана от войната на Путин срещу Европа: „Тази война променя всичко – Европа се въоръжава, сменя парадигмата си. Трябва да осмислим това. Време е за нова философия, не за повторение на миналото“.

В края на разговора професор Методиев отправи послание, което прозвуча като апел към днешните поколения: „Да си пожелаем повече смелост. Ако бъдем смели, ще бъдем и свободни“.