„Дотам и обратно”: Среща с кучетата, които спасяват защитени птици

Барс, Буда и Николай Терзиев. Когато тримата са в акция, най-лошото вече се е случило. Поредната безценна за българската природа птица е станала жертва на отрова.

В опит да опазят добитъка си, хора поставят отровни примамки за хищници. Без да се замислят, че преди чакалите и вълците, от опасната храна ядат соколи, орли и лешояди.

NOVA се срещна с единствения екип в страната, обучен да намира тази фатална заплаха за защитените птици.

“Загубихме ловен сокол в началото на годината. Пролетта и египетски лешояд от една от важните двойки в Момчилградско. Това, което се случи тази година обаче е, че Барс успя да намери агонизиращата втора птица. И това ни даде онези важни минути, необходими тя да оцелее. Тоест за първи път от 10 години насам, след толкова много трупове, толкова много тежки ситуации, успяхме да спасим живот”, разказа Николай Терзиев от Българското дружество за защита на птиците.

Барс е ветеран на 11 години. Малкият Буда е едва на около 3 години и се очаква да е достоен наследник във втората по смъртност на работното място кучешка професия.

Все едно да видите любовта на живота си и да не я запомните. Така Николай описва първите срещи с кучетата си.

„Дотам и обратно”: Магията на Хайдушките водопади в Берковския Балкан (ВИДЕО)

“Барс въобще не желаеше да се занимава с мен в началото. Бях предупреден, че е куче, което има много добри работни качества, но и недостатъци - прави паузи по време на търсенията и не обръща внимание на хората. Много независимо куче, което винаги ще се стреми да вземе властта. Докато Буда беше нещо различно - той беше на много места едновременно, нещо като торнадо. Много е игрив. Плюсът и на двамата е, че са много активни животни, което помага в работата”, сподели той.

Когато екипът е в акция, няма да ги познаете. Барс и Буда са облечени със специални жилетки. Николай дава команда и те съсредоточено търсят отровата.

“Тези птици облитат огромни територии и търсят всякакви места, където могат да се нахранят. Община Ивайловград е част от хранителния ареал на птиците”, разказа Владимир Трифонов от отдел “Управление на защитените зони” в РИОСВ-Хасково.

Преди години режимът за влизане в пограничните зони е бил ограничен, а това е запазило дивата природа. Наоколо можем да срещнем вълци и чакали. В опит да убият и да запазят добитъка си, местни хора оставят примамки с отрова. А тя привлича мършоядни птици като лешоядите.

“Тя е като противопехотна мина. Няма гаранция, че това, за което е предназначена, то ще я изяде. Горе-долу това е начин да се борим срещу проблем, като правим много по-голям проблем”, обясни Николай.

„Дотам и обратно”: Приказното ждрело на река Ябланица в Трънския край (ВИДЕО)

По думите му поставяйки отрова в труп на животно, няма как да си сигурен кой ще я изяде. “Вълците са много интелигентни животни - много рядко се тровят. Близо половината от животните, които намираме, са овчарски кучета”.

Обучението на куче в търсенето на отровни примамки е изключително трудна и деликатна задача. С прецизна селекция се избира животното с най-адекватна нагласа за трудната работа.

“Може да имате перфектен преподавател по математика, но всички 30 деца в един клас няма да станат математици. Същото е и при кучетата. Трябва да се избере куче с интерес повече към играта, което има огромно любопитство и да има желание да работи с някой друг”, смята Николай.

Идеята е животното да се научи да търси ревностно и при успех да получава любима играчка, която при Барс и Буда е топка. В хода на обучението криенето става все по-сложно. А кучето трябва да свикне да дава сигнал.

“Може да лае, повечето имат това желание. Но те са като хората, различни - Барс не обича да лае, Буда обича”, каза Николай.

На по-късен етап скритият обект вече е гнило месо или белтък. Поставя се така, че кучето да няма пряк достъп до него, а само да го надушва.

“Когато то даде правилния сигнал - давате му топката. Това е най-трудното. Отнема месеци. С Буда това ми отне 6 месеца. Кучетата, като нас хората, правят грешки. Природата на работата обаче е такава, че грешките се наказват фатално”, обясни Николай.

Косвено Барс и Буда са спасили безброй животи. На защитени редки птици, на домашни животни, дори на хора.

“Възможно е ядлива гъба да порасне на място, където е поставен токсичен химикал, отровна примамка. Гъбата акумулира в себе си токсина, но гъбарят няма как да знае, че тази гъба има токсин. Косвено има потенциал за човешка жертва”, сподели Николай.

Загиналите соколи, орли или лешояди може да са единици, но на фона на ограничената им популация, загубата за дивия свят е огромна.

“За да се възстанови само една двойка - две птици в дивата природа - отнема страшно много време, подготовка, години наред работа. Всичко това бива унищожено за секунди, когато птицата погълне отровата”, коментира Александър Петров от “По-диви Родопи”.

Природозащитни организации като БДЗП и “По-диви Родопи”, заедно с Министерството на околната среда в лицето на регионалните екоинспекции, не спират да патрулират в опит да предотвратят такива загуби. Неправителственият сектор от години настоява за криминализиране на поставянето на отрови сред природата и за по-експедитивна работа от страна на правораздавателната система у нас.