Пазителките на океаните: Разказ за живота сред акули и морски лъвове, и на големи дълбочини

Здравейте, Иса и Мария! Приятно ми е да се запознаем!

Мария: Здравей! И на нас ни е приятно! 

Предполагам, че се намирате на Хаваите?

Мария: В момента само аз съм там, а Иса пътува из Азия, в момента е в Индонезия.

Значи в момента се намирате в различни части на света, но къде израснахте и какви бяха интересите ви като деца?

Мария: Аз съм колумбийка, родена съм в Богота. На 4-годишна възраст се преместихме в Съединените щати. Изучих се изцяло там, постъпих и в колеж в Ню Хемпшир. След това записах Човешки ресурси и си намерих работа, но реших да попътувам и между 2018 и 2020 г. се отдадох на пътешествия. Аз съм приключенец по душа и след посещението ми в Австралия не можах да се аклиматизирам при връщането си САЩ, затова се озовах на Хаваите, където се чувствам свободна. Тъкмо на тези райски острови срещнах и Иса. Тя учеше морска биология когато се сближихме и започнахме да се гмуркаме с шнорхел.

От бездната до небето: Жената, която отрасна без дом, но превърна страха в свобода (ВИДЕО)

Иса: Моята родина е Финландия, израснала съм в семейство на водолази. На практика бях във водата още преди да проходя. Така че не е странно, че реших да последвам техния път. На 12-годишна възраст вече можех да се гмуркам професионално и седем години по-късно се преместих на Хавайските острови, където започна да уча висше образование и още повече се отдадох на страстта си. Практикувала съм различни стилове плуване и може да се каже, че водата е моят дом.

Мария разказа как сте се запознали, но как се сприятелихте и започнахте да създавате свой бизнес?

Иса: Аз направо опаковах Мария в раницата си и я взех с мен. Бях прекарала няколко месеца повече от нея на Хаваите, когато се запознахме чрез общ приятел.

Мария: Да, някъде два месеца по-рано беше дошла, спомням си го.

Иса: Нашият общ приятел покани Мария да се гмурка с нас, като изобщо не сме имали намерение да правим нещо професионално, по-скоро се забавлявахме с общото си хоби. Приятелите ни все се изморяваха и искаха да си ходят, а на нас двете никога не ни омръзваше да стоим във водата и неусетно се обединихме около идеята да създадем нашата компания, която се казва буквално „Океански момичета“.

И каква е най-голямата дълбочина, на която сте се гмуркали?

Мария: Моят рекорд до момента е 28 метра, но при Иса цифрата е по-сериозна, тъй като тя има и повече опит от мен.

Иса: Действително съм практикувала много гмуркания като дълбоководен водолаз, като съм стигала най-много до 43 метра досега.

Какво е чувството да се гмуркате в дълбоките океански води? Можете ли да споделите уникално преживяване, което ще остане с вас завинаги?

Мария: Мисля, че що се отнася до мен най-важното е, че разчитам изцяло на възможностите на тялото и ума си под водата, абстрахирам се от целия свят около мен, всичките ми проблеми сякаш изчезват в един миг. Когато се гмурна в океана просто всичко останало спира да съществува и осъществявам силна връзка с него, за мен това е отпускащо преживяване, всеки път е уникално. Разбира се, обожавам и срещите с животински видове отблизо, изглежда нереално как можеш буквално да се докоснеш до тях. Както ти изпитваш любопитство към тях, така и те към теб.  Специално подземният свят на Хаваите предлага главно растителни видове и невероятно красиви пещери, като особено в тях си способен да достигнеш прага на своите възможности, да задържиш дъха си и да изпиташ способностите на тялото си, което намирам за много вълнуващо.

Иса: И аз изпитвам сходни чувства, абстрахирам се от света и изцяло се отдавам на океана, но в свободното гмуркане така и трябва да е, за да запазиш максимална концентрация и да си в безопасност. Не можеш да се гмуркаш, ако не си спокоен и ако сърцето ти няма нормален ритъм, иначе ще поставиш живота си под риск. Всичко е в умовете ни и затова хладнокръвието е много важно за нашето начинание, особено когато често се налага да задържаме дъха си. Аз например практикувам и медитация, за да контролирам емоциите си под водата, мисля, че това много ми помага в рискови ситуации. Колкото по-надълбоко се гмуркаш, по-добре трябва да контролираш ума си, за да можеш да излезеш на повърхността невредим. Това е необходимо, защото съвсем естествено организмът ти се пита „къде съм, как ще изляза“, това е инстинкт за самосъхранение, породен от новата среда и налягането. И неусетно се влюбваш в усещането за риск!

Мария: Или пък умираш от страх при по-голяма дълбочина, което е другият вариант!

Гласът зад бурката: Разказ на жена, избягала от режима на талибаните в Афганистан, за да диша свободно

Какво не знаят хората за океаните? Кое е най-голямото недоразумение, с което сте се сблъсквали?

Иса: О, това ни се случва постоянно. Мнозина смятат, че в океаните има много страшни риби, акули и други, но всъщност тези водни басейни са много крехки. Това са най-големите водни басейни, най-коварните и опасни, но и най-уязвимите на замърсяване точно заради големината си. Всичко, което през последните 50 години хората са направили на земята, неизбежно се е отразило на океаните и респективно на глобалната екосистема. Ние взимаме голяма част от кислорода си именно от океаните, а храната ни в голяма степен е съставена от океанските видове. Мисля, че е недоразумение да смятаме, че не влияем на океаните, напротив, взаимно си влияем и трябва да ги пазим.

Мария: Аз бих допълнила, че може би тъй като не много хора са се докосвали в такава степен до океаните, не са наясно до каква степен влияят на тази екосистема. Ние виждаме животинските видове и отпадъците, които им пречат да живеят нормално. Ние не сме просто водолази, стремим се чрез своята инициатива да информираме хората за това как да опазят океаните чисти, защото те са много важна от света. Не е имало път, в който да се гмурна и да не видя отпадъци, което е много грозна гледка.

Тъкмо с това е свързан и следващият ми въпрос. Вие не се гмуркате просто за забавление, имате и сериозна екологична мисия. Как всеки би могъл да помогне за опазването на океана?

Иса: За мен може би най-важната стъпка е избягване на риба, уловена за търговски цели, но разбира се не съдя хората, които я консумират. Търговският риболов е един от най-големите проблеми на океана. В момента има свръхулов на риба в океаните от огромни кораби, които отнасят много голямо количество със себе си всеки ден. Това влияе негативно на животинските видове, защото някои намаляват драстично и не могат да се размножават, а за други просто не остава достатъчно храна. Призовавам да подбирате рибата, която консумирате и да избирате такава, уловена от рибари, не при търговски улов.

Разбира се от любопитство няма как да не попитам какви са най-любопитните създания, които сте срещали? Вярвате ли, че в най-големите дълбочини съществуват от онези, митичните същества, за които разказват в киното и литературата?

Мария: О, да, океанът е толкова огромен, че е възможно да има видове, непознати на света. За мен най-специални са срещите с морски лъвове, можеш да ги наблюдаваш отблизо как си играят, дори ги виждаш как разсъждават понякога, чудят се на теб и какво правиш при тях. Те са много любопитни и обичат да си комуникират с нас по свой начин. Дори се е случвало един от тях да си играе с мен, излизаше на повърхността с мен когато си поемах въздух, а когато се гмурвах, той ме последва. Понякога хората забравят, че това са живи същества като нас, със своя личност и разум, свой живот и трябва да ги пазим. Специално делфините често стават жертва на улов, за да станат обект на забавление, но те заслужават да живеят в своята естествена среда и изобщо не трябва да бъдат отделяни оттам, най-малко с цел опитомяване за лично удовлетворение. Не бива да бъдат поставяни в клетки.

Свободна като птица: Говори жената, която танцува в небето и лети в тунели (ВИДЕО)

Иса: Имала съм толкова много специални срещи с различни животински видове, сред тях акули и китове. Въпреки това мисля, че това, което наистина ме вълнува най-много, е да видя неувреден риф. Здравите корали показват разнообразие от цветове, което идва от различните видове водорасли, живеещи в симбиоза с тях. Нездравите корали имат по-малко цветове, повече обрастване с водорасли, повече счупвания и често са избелели до бяло. Когато бях по-малка най-паметен за мен бе моментът, в който всъщност се влюбих в гмуркането – на 14-годишна възраст видях уникално красив коралов риф в подземния свят на Малдивите. Една вълна ме изстреля нагоре и се почувствах сякаш летя. На неговото дъно спяха няколко акули, които първоначално ме уплашиха, но впоследствие усетих щастие, тъй като видях и морска видра. Все пак нали казват, че те са котките на океана.

А били ли сте някога в истинска опасност и ако е така, как се измъкнахте?

Мария: О, да случвало се е и определено мога да кажа, че величието на океана те смирява и те прави по-скромен. Обикновено това се случва когато течението внезапно промени посоката си и започне да те тегли навътре, това може да стане много опасно. Такива ситуации те учат колко е силна всъщност природата и как дивата ѝ страна може да те изненада във всеки момент. Чрез свободното гмуркане се стремим да търсим спокойствието на океана, където няма много течения. Те по-скоро са за сърфистите, които знаят как да ги управляват, така че в момента се уча и на сърф. Това е един друг вид енергия, който океанът ти дава и допълва водолазните умения.

Иса: Аз бих казала, че сърфирането ме ужасява, изглежда ми много опасно. Веднъж, когато се гмуркахме в Мексико с майка ми, там ни заведе местен водолаз, но се оказа, че мястото е било затворено от известно време заради неподходящи условия. Всъщност ние търсехме останките от корабокруширал кораб, като знаехме, че на дъното спят акули, но смятахме, че са далеч и няма как да ни доближат. Като се гмурнахме долу беше много мътно и не се виждаше почти нищо, и изведнъж ни заобиколиха осем бичи акули. Въпреки че местният водолаз беше с нас и ни уверяваше, че ситуацията е напълно под контрол и те не са агресивни, ние се притеснихме и се върнахме на лодката, защото нямаше как да продължим с гмуркането. Майка ми изпадна в паника и започна да се движи хаотично, а акулите просто я наблюдаваха. В такива ситуации не бива да се движиш рязко и бавно да напуснеш водата като през цялото време опитваш да не ги изпускаш от поглед.

Как реагираха семейства ви когато разбраха, че сте насочили професионалните си интереси към гмуркането и опазването на океаните? Предполагам, че родителите на Иса са били доволни.

Мария: Мисля, че тъй като вече бях започнала често да пътувам родителите ми свикнаха с отсъствието ми, но бяха предпазливи относно идеята ми да стана водолаз. Въпреки това близките ми винаги са ме подкрепяли. Според мен човек трябва винаги да е готов да се учи, мнозина все още не знаят почти нищо за гмуркането, за това какъв непознат свят крие океана и колко е важно опазването му. В началото, когато още се ориентирахме, бяха много важни съветите на приятелите ни и куража, който ни даваха.

Иса: При мен беше до голяма степен очаквано, така че получих пълната им подкрепа. Разбира се, не очакваха, че ще се преместя да живея на другия край на света, но това е част от работата ми и те го разбират. Мисля, че са горди с мен и донякъде ревнуват, защото сбъдвам и техните мечти. Все пак, ако не ме бяха посветили в гмуркането и не бях израснала с него, нямаше да получа толкова солидна подготовка, така че съм им много благодарна.

Да оцелееш 30 минути на дъното на Северно море без кислород – разказ на Безсмъртния Аквамен Крис Лемънс (ВИДЕО)

Какво е най-голямото ви постижение?

Мария: Определено най-голямото ни постижение е поканата за конференцията на  ООН за изменение на климата. Бяхме част от това събитие, за да обясним как използваме платформата си, за да привлечем съпричастни към каузата за опазването на океаните. Да изнесем реч там за всичко, което правим и което виждаме, беше много мотивиращо за нас. Една от големите ни цели е да бъдем част от глобалната промяна в отношението към океаните.

Иса: Мисля, че си права, да. За мен друго наше постижение са хората, които сме мотивирали да се научат да се гмуркат и дори да плуват, пленени от нашето съдържание и каузата ни. Нашата цел не е просто да препоръчваме какво трябва да се направи за опазването на океаните, но и да участваме активно в дейностите, с които това се подпомага на практика. Понякога е трудно да си представиш проблема, ако не си го видял с очите си и не си го усетил, тъкмо това опитваме да покажем. Искаме да накараме възможно повече хора да се влюбят в океаните.

А за какво мечтаете в личен и професионален план? Имате ли план Б, ако не се занимавате с океаните?

Мария: Нашата цел е да продължим да вдъхновяваме хората и да използваме платформата си, за да станем по-голям фактор за опазването на океаните. Да създаваме все повече образователни видеа. Освен това търсим и проекти, които активно да подкрепим, за да разширим обхвата на каузата си. 29:32 Може би понякога ми се иска да се застоя повече на едно място, да се установя, защото макар да обичам да пътувам, но това коства физическото и психическото ти здраве. Иска ми се да създам дом и да пусна корени.

Иса: Наистина си търсим проекти за опазване на околната среда, които да подкрепим. В личен план бих искала да намеря баланса между всички неща, които обичам, и да бъда до семейството си, но без да оставям океана настрана.

Последният ми въпрос е свързан с България. Тук си нямаме океан, но имаме Черно море. Познавате ли неговите морски екосистеми? Бихте ли организирали експедиция в различен воден басейн от океана?

Иса: Трябва да призная, че имам оскъдни познания за този регион, но определено ме заинтригува, може би ще трябва да предприемем пътешествие до Черно море. Бихме подкрепили местна компания, която се грижи за опазването на този воден басейн. Идеята да организираме нещо различно от океаните е много добра, но досега сме били на експедиция само в Червено море.

Много благодаря за това пътешествие из океаните!

Мария: Ние благодарим! До скоро, България!

Целия разговор гледайте във видеото.

Автор: Цветина Петкова