(Не)възможният мир: Близо или далеч е краят на войната в Украйна

Новият вариант на мирен план между Русия и Украйна, предложен от американската страна, предизвика серия от реакции сред международните анализатори. В ефира на „Здравей, България“ съпредседателят на Атлантическия съвет в България Иван Анчев и журналистът и бивш кореспондент в Москва Валерий Тодоров коментираха детайли от предложенията и възможностите за компромис.

Според Иван Анчев преговорите по предложения от САЩ мирен план се сблъскват с най-голямо съпротивление именно от Москва. „Руската страна не иска спиране на войната, защото това би породило редица социални, икономически и политически проблеми вътре в Руската федерация“, смята той.

Белият дом: Остават само няколко точки на разногласия между САЩ и Украйна

Анчев предполага, че първоначалният план от 28 точки, който вече предизвика широк отзвук, най-вероятно е изготвен от Кирил Дмитриев и Стивън Уиткоф. По думите му тези предложения са „абсолютно неприемливи за украинския народ“. Той добави, че се надява новият вариант, договорен в Женева и сведен до 19 точки, да бъде по-реалистичен, но остава скептичен.

Журналистът Валери Тодоров отбеляза, че редуцираният план изключва част от най-тежките спорни теми, но предстои продължителен процес на уточняване. „Новият план от 19 точки премахва най-трудните въпроси и предстоят още преговори. Допускат се съюзнически войски на НАТО в Украйна, а под въпрос се поставя бъдещото членство на страната в Алианса“, каза той.

По думите му първоначалният 28-точков документ е представлявал силен натиск върху Украйна, а сегашният вариант „е силен натиск върху Русия“.

Анчев обърна внимание на ролята на Турция в процеса на преговори и възможността да се превърне в балансиращ фактор. „Тя може да бъде посредник, който да съдейства за по-умерено разрешаване на конфликта. Не бива да забравяме обаче, че Анкара има свои интереси, свързани с Крим. Но смятам, че е много добър играч в ситуацията“, подчерта експертът.

Тодоров допълни, че икономическият натиск върху Русия оказва влияние върху действията ѝ на фронта, но не води автоматично до промяна в стратегията. „28-точковият план беше руско-американска рамка за бъдещите им отношения, като Европа беше изключена. Процесът по създаване на условия за примирие ще бъде дълъг. В диалога е въпрос докъде всяка страна е готова да стигне в компромисите“, посочи журналистът.

28-те точки от американския план са намалени до 19

Анчев предупреди, че всякакви териториални отстъпки от страна на Украйна биха създали опасен международен прецедент. „Нито една държава не трябва да дава територията си на агресор. Това би отключило кутията на Пандора и би насърчило подобни анексии в други части на света“, категоричен е той.

Той допълни, че Русия няма значителен военен напредък, а президентът Володимир Зеленски е поставен в изключително трудна позиция, тъй като трябва да балансира между настроенията на Доналд Тръмп и позицията на украинския народ.

"Планът от 28 точки за мир в Украйна всъщност е част от преговорния процес, в който всеки хвърля максималното, за да стартира своята позиция от много повече от това, което ще получи на финала. Накрая ще се случи нещо много по-различно. Очевидно е, че войната в Украйна няма да завърши с нейната териториална цялост в нейните международно признати граници. Оттук нататък важно е дали мирът ще бъде унизителен за нея. Налагането на прекалено и ненужно унизителни договори на загубилата страна никога не е сработвало". Това каза политическият анализатор Кристиян Шкварек в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS.

Журналистът Христо Римпопов смята, че важното в мира не са толкова териториите, а гаранциите за сигурност. Според него, ако Володимир Зеленски получи такива, ще може да ги представи пред украинците. Римпопов обясни още, че трябва да бъде поет ангажимент от страна на САЩ и Европа.

Според Шкварек никой не може да даде външни гаранции за сигурност. Римпопов смята, че Русия, за разлика от Украйна, не иска да има гаранции за сигурност.

Целия разговор гледайте във видеата.