Между архитектурата и изкуството: Джеймс Куук - мъжът, който рисува с букви и знаци на пишеща машина

Изкуството е безпределен стремеж да изразиш себе си чрез някоя от изящните форми на културните му разновидности. В днешно време то е придобило толкова форми, че от арт инсталациите та чак до комиксите можем да намерим удивително красиви творби навсякъде около нас. Разбира се, да не забравяме природата, която е най-големият вдъхновител. Един архитект обаче е избрал сложното начинание да рисува с букви - да изобразява пейзажи, сгради и дори човешки образи на… пишеща машина, да изгради вместо постройки, изкуство от символи и цифри, натискайки копчетата на това остаряло вече приспособление за писане.

Машината, която най-добре учи на това, че животът е като книга, чиито страници прелистваме както преминаваме през дните си, защото с нея няма право на грешки, нито на поправки. Няма как да изтриеш написаното, както и няма как да забравим изреченото, колкото и да се опитваме. Джеймс Куук създава един много различен тип арт произведения - на детайлите, като един пъзел, в който всяка буква има своето точно място. Така е и в нашите думи - винаги трябва да внимаваш кога и какво казваш, за да пасне в точния момент, иначе той може безвъзвратно да премине, а неизказаното е точно като неговия бял лист, недовършена творба, която не сме се осмелили да напишем. Затова той призовава - бъдете смели и пишете, без да се страхувате, че ще допуснете грешка – по-добре живот, изпълнен с букви, символи и възклицания, а не безгласен и лишен от смелост да нарисувате своята собствена житейска картина.

Здравей, Джеймс! Много е красиво около теб!

Здравей! Благодаря ти!

Да започнем разказа ти от детството. Кога се зароди интересът ти към рисуването и архитектурата?

Аз винаги съм бил много пленен от рисуването - откакто се помня все нещо си драскам. При първото ми пътуване до Лондон на петгодишна възраст бях възхитен от архитектурата на града и стила на сградите. Веднага ми се прииска да нарисувам Биг Бен. Тъкмо по онова време научих думата „архитектура” и как тя оформя невероятно красивите дизайни на постройките, които бях видял. Оттогава знаех, че исках да бъда архитект и това не се промени с времето, така че след шестгодишно обучение завърших специалността и започнах да практикувам. От друга страна, съвсем изненадващо се появи възможността да се превърна в артист на пишещи машини. С тях аз рисувам най-вече сгради и градски пейзажи, така че това е пряко свързано с архитектурата.

Живот с изкуство, болка и любов: Говори наследничката на Фрида Кало, която пази историята на великата художничка

Кога за първи път се „запозна“ отблизо с пишеща машина и какво беше първоначалното ти впечатление от нея като творчески инструмент?

Спомням си този момент - бях още ученик. Посещавах артистични курсове и имахме домашно, свързано с технологиите в изкуството. Запознахме се с великия Дейвид Хокни, чиято идея за използване на оптическите инструменти за улеснение от художниците прави революция и го изстрелва на върха на поп арта. Той е използвал факс машини още през 80-те и 90-те години, за да създава своето изкуство. В този курс разгледахме различните начини за създаване на арт творби и така попаднах на пишещите машини, чиято история започва още от Викторианската епоха. Бях завладян от мисълта да използвам толкова необичаен инструмент за създаване на изкуство, далеч от изначалното ѝ приложение. Употребата на букви, препинателни знаци и символи с цел да създадеш една цялостна творба е нещо уникално. На пръв поглед изглежда сякаш нарисувано с химикалка, но има толкова много микроелементи, които я съставляват, че ако вникнете детайлно в тях, ще останете шокирани. Винаги споделям, че моето голямо вдъхновение е великият Пол Смит - американски художник, работещ с пишещи машини. Той страда от тежка спастична церебрална парализа от ранна възраст. Загубата на фина моторика на лицето и ръцете му прави невъзможни ежедневни дейности и затруднява самоизразяването. Затова той намира начин да си комуникира със света чрез пишещата машина. Не е могъл да държи химикалка в ръка, било е много по-лесно да натиска копчета.

Aз живея в Брейнтрий, на около 40 мили от Лондон. Започнах често да пътувам, за да посещавам антикварни магазини и да търся подходящи пишещи машини, с които да започна да създавам свои произведения. Първата си закупих за едва 15 паунда, като на нея създадох първите си около 40 рисунки. Освен това обаче чрез нея успях да науча всички тънкости, които ми бяха необходими, за да боравя свободно с функционалностите ѝ. Определено мога да я нарека инвестицията на живота ми.

Кои са най-големите предизвикателства при работа без възможност за бутон „отмяна“, когато допуснеш грешка?

Това е една ежедневна борба при мен. Да ти кажа честно с времето не става по-лесно да не допускаш грешки, но пък това те учи на нещо много важно – че имаш само едно натискане на копче и ако то е неточно, това ще се забележи и или трябва да се примириш и да опиташ някак да го прикриеш, или да започнеш отначало. Ето например наскоро започнах работа над портрет, като се трудих цял ден. Като го погледнах на следващия – изобщо не ми изглеждаше като човека, на когото трябваше да прилича, и започнах отначало. Но и този втори опит не проработи и сега - вече от третия път, долавям прилика. Предизвикателствата пред мен са много, а и всичко е много непредвидимо. Понякога хвърлям на боклука много рисунки, преди да се получи както искам, защото няма как да го редактирам в движение. Определено някои обекти са ми много по-лесни заради професията ми на архитект - например сгради и градски пейзажи. Освен това моите рисунки трябва да се поддържат внимателно, защото все пак съдържат мастило. Иначе има риск да се разпаднат.

Рецепта за баланс и спокойствие: Говори будисткият монах, основал храма „Шаолин Европа” (ВИДЕО)

Любопитно ми е как избираш знаците и символите (букви, препинателни знаци, цифри), за да създадеш сенки, текстури и контури?

Винаги сравнявам процеса на работа с подреждане на пъзел, защото тъкмо това представлява - всеки малък символ има своето точно място в една композиция. След 11 години вече съм придобил естествен усет кое къде би паснало и кога е най-удачно да се използва. Давам и конкретен пример – ако искам да нарисувам портрет на някого и работя над очите, обикновено използвам по-заоблени символи, каквито са скобите. Ако пък съм се заел с оттенъците на лицето, то тогава най-често прибягвам до символа @ - още наречено „маймунско а”. Когато изобразявам сгради, от друга страна, използвам главни букви, защото трябва да създам тухли и по-големи елементи. Подчертавам ги или слагам наклонена черта, за да създам вертикални линии на по-голяма повърхност. Истината е, че с времето просто по естествен път научаваш кой символ къде приляга и в зависимост от формата и образа му, къде би паснал на определен сюжет. Използвам и двете си ръце с пишещата машина, като с лявата по-скоро намествам разположението на хартията, а с дясната повече рисувам. Опитвам се да съм фокусиран във всеки аспект, за да сведа грешките до минимум.

Съдържат ли твоите произведения скрити послания, думи или цитати? Ако е така, как решаваш какво да включиш и къде?

О, да, много добро проучване! Всичките ми творби съдържат по нещо скрито. Обикновено са в стандартен размер, така че тайните ми съобщения са 3 или 4 в една рисунка. Например, в един градски пейзаж обикновено крия имената на улиците, които изобразявам. Ако е Ню Йорк, все някъде ще поставя Пето Авеню. Понякога, ако става дума за специално за мен място, скривам послание, което е свързано със спомена ми за него. Друг път влагам по-смешни послания или пък с коя машина точно съм създал творбата. Разбира се, случвало ми се е да вкарвам и поздравителни текстове, като например пожелания за рожден ден. Преди известно време рисувах Флатайрън Билдинг който е един от първите небостъргачи в Манхатън, и тъй като тогава аз и родителите ми посетихме за пръв път Съединените щати за 60-годишния юбилей на баща ми, вградих поздрав за него. Надявам се да го е забелязал!

Средно колко време ти отнема да завършиш една творба в зависимост от нейния размер и сложност?

Обикновено работя по 3-4 седмици по една рисунка, ако е в обичайните размери. Имам късмет, ако успея да завърша по 2 творби на месец, така че за година създавам може би около 20-30 броя, което не е толкова много. Когато започнах да се занимавам с рисуване на пишеща машина, сътворявах много повече, но тогава, освен че бях много по-амбициозен, правех и по-малки по размер произведения. С времето обаче започнах малко по малко да вдигам летвата и проектите ми ставаха все по-големи, а с това и размерите на картините. Така вече се нуждая от повече време, за да ги завърша. Притежавам над 100 пишещи машини и всеки път избирам най-подходящата за конкретния проект. По-големите могат да поберат и по-обширни хартии, така че съобразявам и това. Най-дългият период, който съм посвещавал на една рисунка, е три месеца. Ставаше дума за силуета на Ню Йорк, който ме е омагьосал откакто за първи път го видях на снимка.

Как избираш темите си – портрети, сгради, градски сцени или природни пейзажи? Рисувал ли си например свое обяснение в любов?

О, да правил съм всякакви глупости като по-млад, но все някак всичко се обърква. Няколко пъти съм скривал името на своя приятелка в рисунка и като я погледна години по-късно, се чудя на себе си. Май вече ми се струва лоша идея да си напомням за такива преживявания чрез творбите си. Като тийнейджър избирах да рисувам свои любими банди или знаменитости, по които бях запален. Много харесвах комиксите и посещавах популярния фестивал Комик кон, така че ходех и носех своите творения на любимците си. Един от примерите беше премиерата на „Наполеон Динамит“ - американски комедиен филм с Джон Хедър, на който бях голям фен и затова направих портрети на актьорите от него. Най-голямо удоволствие ми доставят портретите на хора, на които се възхищавам.

Спомена, че притежаваш значителен брой пишещи машини, затова ми стана много интересно дали сред тях е моделът „Марица“, произведен в България?

Да, имам този модел. Сега ще ти покажа. Ето я, знам много добре за коя става въпрос, но не подозирах, че е българска. Много добра пишеща машина е, често я използвам. Може би наистина имам ако не всеки модел, то всеки втори. Искам да популяризирам историята на тези машини, защото е уникална и наистина заема важна част от технологичния прогрес през вековете. Първият изобретател, получил патент за реална идея за създаване на пишеща машина, е инженерът Хенри Мил от Англия през 1714 г. През 1829 г. британецът Уилям Остин Бърт патентова машина, наречена от него „типограф”. Според Музея на науката в Лондон тя е първата пишеща машина. Всъщност аз се опитвам да давам втори живот на пишещите машини, защото в днешно време знаеш, че вече не се използват активно. При мен обаче намират перфектно приложение, така че мога да се нарека и колекционер по неволя. Някои съм закупил за бъдещите си проекти и дори още не са използвани, чакат своя звезден момент. Любопитно е, че притежавам и една, която е предвидена за писане на музика, така че вместо букви, на клавишите си има ноти. Надявам се с нея един ден да създам портрет. Представяш ли си? Истински портрет от музикални ноти! Това би било ново и за мен, който обикновено рисувам с букви.

Да продадеш невидима скулптура за 15 хил. евро: Говори прочутият съвременен артист Салваторе Гарау (ВИДЕО)

Каква е разликата да работиш с една машина или с друга, ако и двете имат еднакви параметри и функционалности? Имаш ли си любима?

Обичайно използвам по-големи, когато съм в студиото си и съм на голямо бюро, но ако пътувам, винаги нося някоя от по-малките. С нея мога да седна някъде сред природата и да нарисувам определен пейзаж. Може би любимата ми е „Олимпия“, модел 1963 г. Имам я от 2017 г. и я използвам ежедневно, защото ми е най-удобна и съм свикнал дотолкова с нея, че ми е най-лесно да рисувам, натискайки нейните бутони. Имам два броя от нея, но тя е много тежка за пренасяне, така че не става за мобилна машина. Затова, когато ми трябва преносима, избирам от по-леките – някоя, която мога да побера в раницата си. 

Кадри: Instagram.com/jamescookartwork 

Има ли проект или тема, на която винаги си искал да вдъхнеш живот чрез клавишите на пишеща машина? Каква е твоята най-голяма мечта?

Да видим… Наистина се наслаждавам да рисувам на определени локации, извън студиото. Има нещо много забавно в това да измъкнеш пишещата машина и да излезеш навън с нея, за да рисуваш. Наскоро направих с тази цел обиколка на забележителностите на Лондон и наистина ми достави голямо удоволствие да наблюдавам сградите и архитектурата им и да ги изобразя на живо. Един от най-впечатляващите за мен проекти, по които съм работил, беше свързан с електроцентралата Батерси, разположена на брега на река Темза. Качих се на известния „коминен асансьор“. Това е стъклено съоръжение, което се изкачва по един от емблематичните комини до наблюдателна площадка на височина 109 метра, предлагаща панорамна 360-градусова гледка към Лондон. Беше невероятно преживяване да се кача с пишещата си машина толкова нависоко и да рисувам оттам. Ето това беше сбъдната мечта и за такива вълнуващи неща мечтая и за в бъдеще. Освен това обожавам Ню Йорк, така че бих се върнал, за да рисувам сгради от този забележителен град, например Рокфелер сентър.

Синът на великия Салвадор Дали – за приказките, които ти пречат да заспиш и изкуството на свободата (ВИДЕО)

Благодаря за споделеното време и вълнуващия разказ за любителите на изкуството да рисуваш с букви! И може би с ноти!

Аз благодаря! Щастлив съм, че споделих работата си с България. Един ден ще дойда, за да нарисувам някоя ваша забележителност!

Целия разговор гледайте във видеото.

Автор: Цветина Петкова