"Нищо лично": Людмила Кацарова, която възкреси детството си в музей от играчки

Историята на Людмила Кацарова е емоционално пътуване към миналото и опит да се съхрани магията на детството. В нейното "царство", наречено Ретро музей „Детство мое – реално и вълшебно“, времето сякаш е спряло между 70-те и 80-те години на миналия век. Людмила започва да събира своята колекция с една основна цел – да възстанови собственото си детство и да покаже на днешните поколения игрите на техните родители.

Колекцията е плод на упорито търсене и реставрация. Людмила признава, че като малка не е имала много играчки, тъй като приоритетът на нейните родители е бил строежът на къща. Днес тя компенсира тази "несбъдната мечта", като притежава стотици експонати, всеки от които носи своята история.

"Нищо лично": Пътят на Надежда Панева - от царица на нощния живот до учен от световна величина

Сред най-ценните предмети в колекцията е куклата „Снежинка“, произведена около 1978 г. Тя е открита чисто нова, все още с оригиналния етикет, на който е отбелязана цена от 5.50 лв. или 3.50 лв. – сума, която за онова време не е била никак малка. Друг труден за намиране експонат е комплектът от седем джуджета, чието пълно събиране е отнело на Людмила близо 7 години, тъй като тези фигурки рядко са се запазвали здрави по домовете.

В музея могат да се видят и емблематични за момчетата играчки – стара червена кола „Москвич“ с педали, самосвали и легендарната „лагерница“, която Людмила определя като „дядото на скейтборда“. Към тях са добавени детайли като семки във фунийка от вестник, за да бъде възстановена автентичната атмосфера на соца. В колекцията присъства и рядка за онова време тъмнокожа кукла, която шеговито наричат „бабата на Наоми Кембъл“, продавана някога в книжарниците наравно с останалите играчки.

Особено място заема работещата детска шевна машина, захранвана с батерии. Людмила е имала същата в първи клас, но оригиналната ѝ се е счупила. Години по-късно тя открива същия модел, напълно работещ, за да попълни липсващото парче от своя детски спомен. За нея най-голямата "вълшебна кукла" е една 50-годишна играчка в кутия, с която никой никога не е играл, и която се появила точно когато Людмила започнала да мечтае за нея.

Интересът към колекцията е голям не само от страна на възрастните, но и от децата. Когато попаднат в музея, те често оставят телефоните си и с изненада откриват механични играчки, които се движат с ключета или батерии, като например цирковия камион, който се движи назад, или танцуващата кукла.

На прага на Коледа Людмила напомня, че всяко дете има нужда от вълшебство. Според нея играчката винаги е бил и ще бъде най-подходящият подарък, стига да вярваме в чудесата, за да се случват те.

Повече гледайте във видеото.