От Лондон до София - пътят на един млад мъж, посветен на опазването на родните традиции

Българското гайдарство вече е в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО - признание за традиция, вплетена векове наред в бита, празниците и обичаите ни. Но зад това признание стоят и хората днес - онези, които съзнателно избират да продължат традицията.

Един от тях е Младен Върбанов от карловското село Дъбене. Завършил архитектура в университета "Гринуич" и живял години наред в Лондон, той решава да се върне в България. Именно тук открива пътя към гайдата и занаятите, които изграждат българската идентичност.

Българското гайдарство влезе в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО

“Реших да се върна, защото смятам, че човек е щастлив там, където принадлежи. Аз съм българин и тук всичко ми е мило - и народът, и земята, и гората. Смятам, че тук ми е мястото”, каза Младен.

Това решение е продиктувано от лична мотивация и желание да живее в родината. След завръщането идва и неочакваният избор – да се научи да свири на гайда. 

“Беше много трудно, но с постоянство нещата се получават. Любовта към гайдата ми е от малък, винаги ми е харесвал звукът. Просто преди имах други приоритети като образованието. Но сега, когато имам време, реших да започна”, обясни той.

Младен е първият от семейството си, който се занимава с това, но обещава, че няма да е последният. Започва да търси не само звука, но и контекста – хората, уменията и занаятите, които стоят зад българската идентичност. В Пловдив чиракува при майстора на носии Иван Тонев-Гърбача. Терзийството е занаят, който изисква търпение, внимание към детайла и време.

Българската гайда в ЮНЕСКО: Как се учат да свирят музикантите в Пловдив

“Известно време нямаше желаещи да ми бъдат чираци. Но в момента, освен Младен, имам още двама. Това беше занаят, застрашен от изчезване, но вече има лъч надежда”, казва Иван Тонев.

“Това са неща, които трябва да бъдат научени, предадени и запазени, защото са част от историята”, смята Младен.

“Свиренето на гайда е тясно свързано с народната носия. Все пак тя е втората кожа на човека, белег за национална идентичност”, обясни Иван.

Сега Младен е един успешен архитект, който съветва младите хора да намират време и за удоволствията в живота, които ги карат да се чувстват значими. “Най-важното е да слушат сърцето и интуицията си и това да бъде водещо в живота им. Постоянството също не трябва да се пренебрегва”, допълни той.

Повече по темата гледайте във видеото.