Историята на икономическия форум в Давос: Място за тайна дипломация и бизнес сделки, договорени „на кафе“

Световният икономически форум в Давос води началото си от 70-те години на XX век като академична и бизнес инициатива, която постепенно се превръща в едно от най-влиятелните международни събития за политика и икономика.

Днес форумът събира държавни и правителствени ръководители, лидери на глобални корпорации, финансисти, учени и представители на гражданското общество, които в рамките на няколко дни обсъждат ключовите предизвикателства пред световната икономика и геополитическия ред.

Тръмп, Зеленски и лидери от Г-7 се събират в Давос

Началото официално е поставено през 1971 г., когато германският икономист и професор Клаус Шваб организира първата среща под името „Европейски управленски симпозиум“. Първоначалната цел е да се създаде платформа, в която европейски компании да обменят идеи и добри управленски практики, вдъхновени от американския модел на корпоративно управление.

През годините форматът се разширява, а след края на Студената война форумът започва да привлича все по-активно и политическите лидери. Така Давос се утвърждава като неформално, но изключително влиятелно пространство за срещи между бизнес и политика, в което често се поставят основите на бъдещи икономически решения, дипломатически инициативи и стратегически партньорства.

Снимка: iStock

► 80-те години на ХХ век: Разширяване на глобалния диалог

Форумът започва да привлича водещи световни лидери и международни институции.

Ключови решения и инициативи: Обсъждане на глобализацията и свободната търговия в Европа и Азия. Подпомагане на публично-частни партньорства за икономическо развитие.

► 1992 г. – След Студената война

Появяват се нови държави от Източна Европа, които се присъединяват към глобалния икономически дискурс.

Форумът създава инициативи за интеграция на бившите социалистически държави в световната икономика.

Световни лидери се събират в Давос за ежегодния икономически форум

Лидерите обсъждат първите глобални стандарти за финансово регулиране и инвестиции.

► 2000 г. – Фокус върху устойчивото развитие

Тема: “Глобализация, бедност и опазване на околната среда”.

Решения и инициативи: Старт на Global Compact на ООН, който въвежда корпоративна отговорност към социални и екологични стандарти.

Публично-частни партньорства за борба с бедността и климатичните промени.

Снимка: iStock

► 2008 г. – Световна финансова криза

Форумът се провежда в контекста на срив в глобалната финансова система.

Ключови решения: Координация между централни банки и финансови институции за стабилизиране на икономиката.

Програми за подкрепа на световната търговия и предотвратяване на масови фалити.

► 2015 г. – Борба с неравенството

Темата на форума: “Разширяване на възможностите и споделяне на просперитета”.

Инициативи и решения: Подпомагане на иновации в образованието и цифровизацията за развиващите се държави.

Най-известните лидери, участвали във форума в Давос

Държавни и правителствени ръководители

⇒ Ангела Меркел – дългогодишен канцлер на Германия; една от най-честите и влиятелни фигури в Давос, особено по теми за ЕС, енергетика и кризи.

⇒ Еманюел Макрон – президент на Франция; активен участник с акцент върху европейската стратегическа автономия.

⇒ Доналд Тръмп – президент на САЩ (участия като президент и по-рано като бизнесмен).

⇒ Барак Обама – присъства чрез ключови послания и инициативи, особено след края на мандата си.

⇒ Джо Байдън – участва дистанционно в ключови години, с фокус върху демокрацията и трансатлантическите отношения.

⇒ Си Дзинпин – президент на Китай; историческо участие през 2017 г.

⇒ Нарендра Моди – министър-председател на Индия; силен акцент върху ролята на Индия в глобалната икономика.

⇒ Володимир Зеленски – президент на Украйна; особено значимо участие след 2022 г.

⇒ Владимир Путин – редовен участник в предишни години, преди замразяването на отношенията с Русия.

Ръководители на международни институции

⇒ Кристин Лагард – Европейска централна банка и МВФ

⇒ Урсула фон дер Лайен – Европейска комисия

⇒ Антониу Гутериш – генерален секретар на ООН

⇒ Джордж Сорос – макар не държавен лидер, традиционно влиятелен участник с геополитически анализи

Снимка: iStock

Бизнес и технологични лидери

⇒ Бил Гейтс – Microsoft, глобално здравеопазване и климат

⇒ Илон Мъск – Tesla, SpaceX

⇒ Марк Зукърбърг – Meta

⇒ Лари Финк – BlackRock

⇒ Джеф Безос – Amazon

Ключови срещи и исторически моменти в Давос

► 1988 – Историческата среща Гърция–Турция

Участници: Андреас Папандреу и Тургут Йозал

Това е една от малкото срещи в Давос, довела до директно деескалиране на военна заплаха. След години на напрежение в Егейско море лидерите постигат договореност за диалог и ограничаване на конфронтацията.

Ефект: Временно стабилизиране на отношенията и пример за „тиха дипломация“ в Давос.

► 1992 – Източна Европа и преходът

Участници: Лидери на ЕС, МВФ и държави от Централна и Източна Европа

Срещите подготвят икономическата и политическата интеграция на бившите социалистически държави. Давос се утвърждава като мост между новите демокрации и глобалния капитал.
Ефект: Ускоряване на реформи, инвестиции и бъдещо членство в ЕС и НАТО.

► 2017 – Речта на Си Дзинпин

Той става първият китайски президент, говорил в Давос. Китай се позиционира като защитник на глобализацията в момент на нарастващ протекционизъм. Си казва, че Пекин ще защитава отворените пазари в момент, когато САЩ се отдръпват от тази роля.

Ефект: Промяна в глобалния баланс на икономическо лидерство.

► 2018–2019 – Тръмп и трансатлантическото напрежение

Участници: Доналд Тръмп, Ангела Меркел, Еманюел Макрон

Срещите разкриват дълбокото напрежение между САЩ и ЕС по теми като мита, НАТО и климат. Давос се превръща в арена на открит политически конфликт, а не само на консенсус.

Ефект: Начало на период на търговски войни и преосмисляне на трансатлантическите отношения.

Снимка: iStock

► 2022–2024 – Войната в Украйна

Срещи между западни лидери (лидерите на ЕС, САЩ и Г-7) и украинската делегация. Обсъждат на санкции, енергийна сигурност и военна помощ. Макар и без официални споразумения, Давос става ключова платформа за съгласуване на санкции, военна и финансова помощ.

Ефект: Консолидиране на западната подкрепа за Украйна и изолация на Русия.

Срещи „на четири очи“ и неформална дипломация

Много от ключовите разговори в Давос не завършват с официални документи, но подготвят мирни инициативи, икономически сделки и координирани политически позиции.

Кои са най-любопитните, необичайни и символични случаи в историята на форума в Давос, които често остават в сянката на официалните решения, но показват истинската атмосфера и влияние на срещата?

1. Давос като място за тайна дипломация

През годините форумът неведнъж е използван за неофициални срещи между лидери на държави в конфликт, без предварително обявяване. В малки зали, хотели или дори по време на разходки са водени разговори, които никога не са протоколирани, но по-късно са дали основа за официални преговори.

2. Първото идване на китайски президент – 2017 г.

Участието на Си Дзинпин предизвика огромен интерес не само политически, но и логистично – мерките за сигурност бяха безпрецедентни. 

3. Бизнес сделки, договорени „на кафе“

В Давос редица сделки за милиарди долари са започвали не в официални панели, а по време на неформални срещи в хотелските лобита. Форумът е известен с израза, че „тук договорите не се подписват, а се раждат“.

4. Активисти срещу елита

Почти всяка година форумът е съпътстван от протести срещу глобализацията, корпоративното влияние и социалното неравенство. Любопитното е, че именно в Давос често се чуват най-силните критики срещу самия форум – включително от участници вътре в него.

5. „Давоският ефект“ върху изказванията

Много лидери използват Давос, за да отправят послания, които не биха произнесли у дома – по-смели, по-глобални или насочени към инвеститори. Някои речи са били приемани по-ентусиазирано в Швейцария, отколкото в собствените им страни.

6. Грешни прогнози, които влизат в историята

През годините в Давос са правени категорични, но впоследствие опровергани прогнози – за край на икономически кризи, за стабилност на пазари или за „края на геополитиката“. Това превръща форума и в символ на елитен оптимизъм, който невинаги издържа проверката на времето.

7. От затворен елит към „отворен разговор“

Първоначално възприеман като затворен клуб на богатите, Давос постепенно отвори врати за неправителствени организации, млади лидери, климатични активисти и представители на развиващи се държави.

Тази трансформация често поражда напрежение, но прави форума по-представителен за глобалните дебати.

Участието на България във форума в Давос през годините е по-скоро прагматично и представително, отколкото водещо, но в отделни моменти е имало ясна политическа и икономическа тежест, особено в контекста на прехода, евроатлантическата интеграция и регионалната сигурност.

Снимка: iStock

1. Годините на прехода (1990–2000)

В първото десетилетие след промените България участва в Давос основно с министър-председатели, министри на финансите и икономиката и управители на БНБ.

Фокусът е върху представяне на страната като нововъзникваща пазарна икономика, търсене на инвестиции, контакти с МВФ, Световната банка и големи международни корпорации. Давос тогава служи като витрина за реформи и като място за „връщане“ на България на икономическата карта на Европа.

2. Пътят към ЕС и НАТО (2001–2007)

С напредването на евроатлантическата интеграция българското участие става по-целенасочено:

► премиери и президенти използват форума за срещи с европейски лидери;

► акцент върху стабилност, сигурност и членство в ЕС.

Давос се използва като дипломатически коридор, в който България демонстрира политическа предвидимост и ангажимент към реформите.

3. След членството в ЕС – икономика и енергетика (2008–2019)

След 2007 г. България вече се представя като:

► държава членка на ЕС,

► част от вътрешния пазар,

► фактор в регионалната енергийна и транспортна свързаност.

Темите, по които български представители се включват, са енергийна сигурност, инфраструктура, дигитализация и инвестиционен климат. Участието често е съпроводено и от бизнес делегации, макар и по-ограничени в сравнение с водещи икономики.

Снимка: iStock

4. Кризи и сигурност (след 2020 г.)

В последните години българското присъствие е свързано с пандемията от COVID-19, войната в Украйна, енергийната трансформация и регионалната сигурност на Черноморския регион.

България е представяна предимно от министър-председатели, президенти, външни и финансови министри, като акцентът е върху позициите на ЕС и НАТО, а не върху самостоятелни инициативи. За страната ни Давос не е трибуна за глобално лидерство, а инструмент за позициониране – първо като държава в преход, после като член на ЕС и НАТО, и днес като част от общите европейски и евроатлантически решения. Реалната стойност на участието е в неформалните контакти и дипломатическите разговори, а не в публичните изяви.

В обобщение, форумът в Давос не е място за формални договори, а сцена за стратегически разговори, които често предопределят бъдещи решения. Именно комбинацията от политическа власт, икономическо влияние и неформална среда го прави уникален.