Образователната система днес – на кръстопът между религията и изкуствения интелект

Годината вече е 2026. Религията и изкуственият интелект тактично прокарват пътя си към родните школа. Ученици, родители и експерти все по-често алармират, че образованието у нас тежи на учащите – с големия обем учебен материал, физически тежките учебници и раници, непрестанно променящи се изпитни варианти и още.  Просветното министерство само́ заговори за нуждата от преразпределение на часовете по отделните науки, както и за пренаписване на досегашните учебни програми. И докато диалогът е кое да отпадне и кое да остане като работещо, на вратата на родните школа чукат часовете по „Добродетели и религия”. Навлиза и необятният свят на изкуствения интелект. Отговорите на важните въпроси търсим сред потока от информация и документите с помощта на Google Pinpoint.

И идват други ключови питания – доколко готови са децата за новости, доколко необходими са и какви са нагласите на обществото да видят първите поколения, преминали през тези коренно отличаващи се една от друга материи. Въпроси, чиито отговори се търсят усилено през последните месеци. А мотивите, бележещи двете крайности – наблюдаваме одобрение към новостите, но и недоволство към големите планове за промени в родната образователна система. Но каквито и въпроси обществото да продължи да поставя на дневен ред, в момента те се оказват поставени на пауза. На пауза – тъй като както всяко друго министерство, в момент на политическа нестабилност като настоящата у нас, законодателните и концептуалните промени, в която и да е сфера, сякаш се замразяват до идването на новите в парламента и на министерските постове. И въпреки това, дори по време на редовното управление на просветното ведомство в лицето на министър Красимир Вълчев, въпросите и петициите по една или друга от предложените промени в образованието не спряха до последно.

⇒ Но да се върнем на часовете по добродетели, религия и изкуствен интелект и да погледнем къде се намират те в концепцията на МОН за съвременно образование.

Любопитен момент е, че през изминалите месеци на 2025 г. инициатор и на учението по добродетели и религии и на изследването за възможностите за обучение по изкуствен интелект е Министерството на образованието и науката, в лицето на просветния министър. Другото интересно – гражданите и организациите, критикуващи едното или другото учение, по-скоро не допускат и двете да бъдат част от образователната система. А едни от по-явно изразените мотиви – часовете по религия са връщане назад във времето, докато за тези по изкуствен интелект е прекалено рано. Което поставя нов въпрос – в коя посока искат и ще решат да поеме образованието у нас отговарящите за него институции. Но и това питане е с отложен отговор, отново поради неизвестността – кой ще наследи евентуалните реформи в образованието.

⇒ Картината сега: къде и как се учи религия и ИИ? Питаме МОН.

И религията, и AI (Artificial Intelligence) намират място в образователната система у нас още преди въвеждането на предмет „Добродетели и религии” или на обучение, посветено на изкуствения интелект.

От последната справка на Министерството на образованието и науката, подготвена за NOVA, става ясно следното:

⇒ В колко училища в момента има обучение по избираемия предмет „Религия” („Християнство-православие”, „Ислям” и „Неконфесионално”)?

През учебната 2025/2026 година религия се изучава в 184 училища.

Относно изкуствения интелект – от МОН посочват, че досег с нови знания и умения от тази сфера учениците имат в най-различни часове и формати – като например: в часове по компютърно моделиране, информационни технологии, гражданско образование, часа на класа, също и в заниманията, свързани с образователните STEM центрове, или в извънкласните дейности. Или иначе казано – въпреки че е рано да говорим за обособен предмет по ИИ, то в момента той намира широко приложение в училищата под различни форми.

⇒ В колко училища има часове по изкуствен интелект?

По данни на МОН за учебната 2025-2026 година в проектите на 81 от общо 526 иновативни училища изкуственият интелект е посочен като фокус на иновацията.

⇒ Добрите примери

• ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф”, гр. Разград – „Създаване на нови ключови компетентности по природни науки, чрез прилагане на проектно-базирания подход и изкуствения интелект в гимназиален етап”;

• СУ „Отец Паисий”, гр. Самоков - ,,Училищна работилница за умения на 21 век и добродетели“;

• Основно училище „Свети Иван Рилски”, гр. Хасково – „Училищен калейдоскоп: Mедии и изкуствен интелект”;

• СУ „Любен Каравелов“, гр. Копривщица – „STEAM подход с проектно-базирано обучение – Интелигентно бъдеще и Повишаване на финансовата грамотност чрез игрови и арт метод на преподаване“;

• ПГЕЕ, гр. Пловдив – „Изкуственият интелект като елемент от STEM”;

• Средно училище „Свети Паисий Хилендарски”, гр. Златица – „Кариерен компас: Посока „4-те К“ и двигател AI“;

• Основно училище „Христо Смирненски”, гр. Карнобат – „SMART-КЛАС”.

⇒ Нови учебни предмети

• ЧПГИКН „Акад. Бл. Сендов”, гр. Пловдив – нов учебен предмет „Машинно обучение и изкуствен интелект“

• Профилирана природо-математическа гимназия „Васил Левски”, гр. Смолян –  „Информационни технологии чрез изкуствен интелект в Първи гимназиален етап“;

• Варненска морска гимназия „Свети Николай Чудотворец” – „Основи на изкуствения интелект”;

• НФСГ, София – „Киберсигурност“;

• Професионална гимназия по икономика, гр. Смолян – „Дигитална сигурност и медийна грамотност”;

• Основно училище „Свети Паисий Хилендарски”, гр. Казанлък – „Дигитален свят“.

⇒ Подпомагане на професионалната подготовка, например:

• Професионална гимназия по механотехника "Юрий Гагарин", гр. Русе - "Мехатронно управление, диагностика и изкуствен интелект";

• Професионална гимназия по икономика и мениджмънт, гр. Пазарджик – „Икономика и изкуствен интелект“;

• Професионална гимназия "Свети Патриарх Евтимий", гр. Асеновград – „AI във фризьорството - устойчиво бъдеще и грижа с естествени продукти“;

• Търговска гимназия, гр. Бургас – „Лаборатория за изкуствен интелект (AI): Вратата към бъдещето“;

• Професионална гимназия по икономическа информатика "Джон Атанасов", гр. Търговище - „Креативно предприемачество с изкуствен интелект“.

Така можем да очертаем следното – въпреки че за обучение по ИИ у нас се говори от сравнително скоро, то материята намира приложение под различни форми в образованието в момента. И създава усещането за по-голяма гъвкавост – навлиза под формата на нови предмети, като професионална подготовка и като вид иновация. Също – в отделни теми или в работната по конкретни практически задания. Религията категорично също намира приложение не в малко училища, още повече – към нейното изучаване трябва да отчетем и факта, че тя присъства в часовете по История и цивилизация, Философски цикъл и други хуманитарни предмети.

⇒ Хронология на идеята за „Добродетели и религии”

Новината за въвеждането на религия в училищата под формата на задължителен предмет, съчетан с преподаването на добродетели, неминуемо предизвика фурор. Но по-скоро в негативен аспект. Всъщност идеята, зад която категорично застана и не отстъпи МОН, доведе до протести, петиции, стотици становища и искрен страх у родителите, че се накърнява правото на тях и на децата им да участват в обществения дебат да образованието у нас.

Април 2025

Още в стъпването си в длъжност, сегашният просветен министър в оставка Красимир Вълчев започна да споменава идеята за религия в училище на различни кръгли маси и обществени дискусии. И още оттогава започна недоволството сред хората, отхвърлящи идеята за подобно обучение.

Красимир Вълчев: Не предлагаме задължителен час по религия, а по възпитание в добро

Следващият ключов етап в този спор беше моментът, в който намерението му беше ясно заявено с текст в последния проект на Министерския съвет, готвещ основни поправки в действащия Закон за предучилищното и училищното образование. А именно – да бъде въведен предмет под името „Добродетели и религии”.

Ето и какво записаха в законопроекта: „Учебният предмет Добродетели и религии е насочен към ценностно формиране на личността и възпитание в добродетели и за изучаването му се разработват алтернативни учебни програми, предоставящи възможност за избор между учебно съдържание с елементи на конфесионално обучение и без елементи на конфесионално обучение“.

С това на практика плановете бяха свободно избираемата дисциплина „Религия” да придобие нов характер, а именно като задължителен предмет, по който няма да се пишат оценки, а родителите и децата ще имат правото да избират между три учебни програми – „Добродетели/Етика”, „Източно православие” и „Ислям”.

Вестта за новия предмет предизвика истински смут. Най-вече заради неизвестните, част от които до ден днешен остават в сферата на предположенията – като например, ако в една маломерна паралелка повечето деца изберат „Ислям” или „Източно православие”, означава ли, че всички деца ще се обучават по същата програма, само защото не са сформирали група за „Добродетели/Етика”. И още едно питане – възможно ли е начален педагог да усвои материята в рамките на една допълнителна квалификация и да бъде подготвен да преподава трите отделни учебни програми по „Добродетели и религии” равностойно, така че да предлага качествено обучение на децата. Имаше и притеснения относно това дали свещениците ще са тези, които ще влизат при децата в класната стая, но това беше един от категорично развенчаните страхове от МОН.

От страна на просветното ведомство последва разяснение – програмата по планувания нов предмет ще бъде представена през септември, така че да внесе яснота и да разсее съмненията около идеята на обучението. Като новите три програми следва да стъпят на съществуващите до момента, които обаче са строго в сферата на конфесионалното обучение – или иначе казано религиозно в класическия смисъл на думата. Годината е 2026-а – написани и представени програми все още няма.

Програмата по „Добродетели и религии“ ще е готова до септември

В осмия ден от месец май последва и първият протест – против въвеждането на „Добродетели и религии” и изобщо против идеята религията да прокара път към родните школа във вида на задължително обучение, предвид че и до момента съществува избираем предмет „Религия”. С плакати и с децата си излязоха родители и граждански организации, а посланията: „Долу лапите от светлите детски мозъци”, „Църквата е за вярвания, училището е за знания”.

Протест пред Министерството на образованието заради програмата по „Добродетели и религии“

Снимка: БГНЕС

Отново под мотото „Училището не е църква”, на 15 май, последва и второ недоволство пред сградата на Министерството на образованието и науката.

Снимка: БГНЕС

Междувременно, на 17 май, Българската православна църква и лично Негово Светейшество Патриарх Даниил, оглавиха шествие – в подкрепа на новия предмет. Редом до тях застанаха множество родители и деца. А идеята, която ги обедини – възможността за равен достъп до религиозна грамотност. Въвеждането на новия предмет определиха като  истински пробив срещу 80 години атеизъм в образованието.

Патриарх Даниил поведе шествие в подкрепа на религията в училище

Снимка: БГНЕС

Ясната позиция на БПЦ обаче още веднъж засили недоволството по оста светско-религиозно образование. С основния мотив – ако предметът ще учи по-скоро на ценности и добродетели, а не на религиозни догми, то защо тогава основна негова подкрепяща страна е църквата. 

Лятото на 2025

Последва още недоволство, петиция с хиляди подписи, десетки становища на асоциации, организации и инициативи.

Снимка: БГНЕС

Октомври 2025

Наесен – вместо обещаната готова програма, МОН пристъпи направи друга крачка – внесе за гласуване в Народното събрание текста за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. А те от своя страна го приеха на първо четене.

Януари 2026

В момента обаче проектозаконът стои в застой, защото така и не дойде времето за второ гласуване. Властта подаде оставка, а Народното събрание стопира законодателните инициативи. С това и идеята за предмета бе поставена на пауза, но не заради обществените нагласи. А плановете – предметът да влезе в училищата от учебната 2026/2027, изглеждат все по-невъзможни.

⇒ А колкото до идеята за часове по изкуствен интелект…

Идеята за AI присъствие в училище също не е от днес или от вчера – насоки към педагозите са подготвени още през 2024 година. В момента тя е на етап проучване на нагласите, но въпреки това – все повече ученици и педагози се ориентират накъде духа вятърът.

МОН изследва готовността на учители и ученици да използват AI

И докато ИИ все още е на етап проправяне на път към образованието в България – то децата все повече споделят, че го използват в подготовката си, включително в писането на домашни, решаването на задачи и дори за справянето с изпити.

Към този момент, ако изкуственият интелект има по-осезаемо място в дадено училище – като отделен предмет, професионална подготовка или като разработен иновативен проект, то по-скоро това е решение на въпросното училище. Тоест – присъствието му е откъслечно и спрямо разбиранията на дадения училищен колектив. Изглежда все още е рано да се говори за уеднаквяване на присъствието на ИИ във всички школа. Въпреки това от МОН споделят, че стимулират всички ученици в различните етапи от своето образование да усвояват дигитално-медийни знания и умения в общообразователната подготовка. Например това да се прави в часовете по компютърно моделиране, информационни технологии, гражданско образование и в часа на класа. Просветното министерство посочва още, че България е единствената държава, която е договорила средства за създаването на образователна STEM среда във всичките над 2 200 български училища по ПВУ. Именно в много от тези високо-технологични пространства успяват да  намерят място дейностите с изкуствен интелект.

Освен това – просветното ведомство все повече обръща внимание на това, че педагогическите специалисти могат и трябва да интегрират теми, свързани с изкуствен интелект в образователния процес с цел повишаване компетентностите на учениците, както и формиране на умения за безопасно използване на интернет пространството.

В едно от последните си изказвания в посока обучението по AI и колко близо е то до родната действителност, просветният министър Красимир Вълчев обобщи, че в близко бъдеще предстои масово обучение на учителите, като идеята е освен да бъдат в крак с развиващите се технологии, да го използват и като помощник в работата си: 

„Не сме провеждали системно обучение на всички учители, но сме подготвили такова. Съвсем скоро ще Ви представим програмата, тя е готова, изработена е, за обучение на всички учители за използването на ИИ в образователния процес, може би за всички и в детските градини. Ще започнем от горните класове.

Знаете, че нашата система е най-голямата публична система. Не е толкова лесно да обучим 60-70-80 хиляди педагогически специалисти. Когато говорим за ИИ, това е не само обучение на учителите – факт е че той ще им помогне в работата. И ако в момента влезете в класна стая, където виртуален учител помага на реалния учител с електронно съдържание, с видео урок. ИИ ще помага на учители да готвят тестовете и задачите, да ги проверяват, да включват ресурси.

Ще помага на учениците да учат, но тук трябва да бъдем предпазливи, не да се превъзнасяме, защото има риск да увреди умения ИИ, отколкото да ги развие. Особено в по-малка възраст – ние трябва да стимулираме децата да работят без екрани, иска се естественият интелект. Ако увеличим единият множител, да не намалим другия.”

Плановете на МОН бяха до януари да бъдат подготвени теми за допълнение и промяна в действащите учебни програми по отделните предмети – най-вече по Информатика и Информационни технологии. Но не само. Идеята е да бъде създаден механизъм за актуализация на учебните програми, така че да бъдат своевременно променяни в крак с новите възможности пред образованието. Към момента от просветното министерство все още не са обявили готови ли са с тази своя идея.

МОН работи и върху програма за иновации, която подкрепя училищата да създават нови учебни предмети, модули и интердисциплинарно обучение. Както стана ясно по-горе, за учебната 2025-2026 година в иновативните проекти на 81 от общо 526 училища изкуственият интелект е посочен като фокус на иновацията.

В крайна сметка: Очевидно и двете обучения – и по религия, и по ИИ, проправят пътя си към съвременното образование. Но какви ще бъдат приоритетите оттук-нататък пред МОН и екипът, който ще поеме ведомството след смяната на властта, тепърва предстои на видим.