Ексклузивно от Гренландия: NOVA показва на място какво мислят хората за САЩ и Дания

Въпросът „Чия е Гренландия?“ се превръща в нов геополитически лакмус, който ясно показва от коя страна на барикадата застава всяка държава. Темата излезе на преден план на фона на започналите тази седмица тристранни преговори между Гренландия, Съединените щати и Дания, свързани с бъдещето на автономната територия и подновените амбиции на Доналд Тръмп за засилено американско влияние върху острова.

Репортерът на NOVA Николай Василковски пристигна в столицата Нуук, откъдето описа актуалната обстановка. „Температурата е около минус 2 градуса, но се усеща като доста по-студено заради вятъра и влажността“, съобщи той на живо. По думите му градът е сравнително малък, като мащабите му могат да се сравнят с „половината от столичния квартал „Люлин“.

Историята на Гренландия: От Ерик Червения през кучешките впрягове до Тръмп

Василковски уточни, че инфраструктурата е ограничена – пътища има само в рамките на населените места, а придвижването с автомобил има смисъл единствено вътре в градовете или между близки селища. В Нуук са съсредоточени както жилищните квартали, така и основните административни сгради, доколкото автономният статут на Гренландия позволява това.

Кореспондентът припомни, че макар Гренландия да разполага със собствено правителство и местна власт, автономията не обхваща външната политика и сигурността на острова. Именно тези сфери остават под контрола на Дания, което превръща преговорите със САЩ в особено чувствителен дипломатически процес.

Гренландия е най-големият остров в света, ако се изключат континентите, с площ, равняваща се приблизително на 20 пъти територията на България или близо половината от Европейския съюз.

Мнението на местните: Недоволство от американските амбиции

Николай Василковски е разговарял с представители на местното население, включително от инуитските общности. Според тях в момента вървят активни срещи, в които участва и представител на правителството на Гренландия. Общото настроение сред хората обаче е ясно – няма подкрепа за идеята САЩ да придобият или контролират острова.

„Никой не се радва на амбициите на Доналд Тръмп Америка да сложи ръка върху тази територия“, подчерта Василковски, като допълни, че местните възприемат подобни намерения като заплаха за суверенитета и идентичността си.

Тръмп предлaга по 2 милиона долара на всеки гренландец?

Природни богатства и нови геостратегически маршрути

По думите на кореспондента основната причина за интереса на САЩ към Гренландия са нейните природни ресурси. Геологическите проучвания показват, че под ледената покривка, която на места достига до 3,5 километра дълбочина, се намират значителни залежи от редки метали и елементи, ключови за съвременните технологии.

Допълнителен фактор е и глобалното затопляне. Топенето на ледовете отваря възможност за нови морски маршрути, които са значително по-кратки и по-изгодни в международен план в сравнение със съществуващите към момента.

„Гренландия не се продава“

Василковски завърши включването си с реплика на гренландски език, която обобщава нагласите на местните хора: „Гренландия не се продава“. Според него това изречение най-точно изразява обществените настроения на острова към настоящия момент.

Възможен компромис: Засилено присъствие на НАТО

Паралелно с преговорите се обсъжда и възможен компромисен вариант, при който вместо директен контрол, Съединените щати биха приели засилване на присъствието на НАТО в региона. Подобен ход би могъл да успокои напрежението и да ограничи едностранните амбиции на Доналд Тръмп, без да се засяга формално статутът на Гренландия.

Очаква се темата да остане във фокуса на международното внимание и през следващите седмици, като развитието на тристранните преговори ще бъде определящо за бъдещето на стратегическия арктически остров.