„Числата на седмицата“: България - с втората най-дълга работна седмица в ЕС

Безработицата у нас продължава да бъде една от най-ниските в Европейския съюз, а процентът млади висшисти, които успяват да намерят работа веднага след дипломирането си, е най-високият.

Наред с това обаче се запазва и нуждата от внос на работна ръка, като броят на чуждестранните работници у нас за последните шест години вече надхвърля 140 хиляди души. В рубриката „Числата на седмицата“ разглеждаме някои основни характеристики на пазара на труда, с които навлязохме в новата година.

Данните на Евростат от декември го потвърждават – 3,3 е процентът на безработица у нас при почти двойно по-голям средно за останалите. Най-голяма е тя в скандинавските държави Финландия и Швеция, както и в Испания, където 2 милиона и половина от населението в трудоспособна възраст няма заетост. Това, на практика, означава, че един на всеки десет испанци си търси работа. Именно това е страната с най-много безработни като общ брой. Над 7% безработица има във Франция и Гърция, които допълват първите 5, а у нас без работа, но търсещи такава, са около 100 хиляди души.

Вносът на работници: Синдикатите с остра реакция срещу наемането на хора от трети страни

При средно 36 работни часа седмично в държавите от Европейския съюз, у нас работим с 1 час повече. Това ни превръща във вторите най-дълго работещи през седмицата, като пред нас са само гърците, а след нас – Полша и Румъния. Най-кратка е работната седмица на нидерландците – едва 31 часа, но за сметка на това те са тези, които работят най-продължително през живота си – цели 44 години. Продължителността на трудовия живот у нас е 35 години и е една от най-кратките, като компания в края на тази класация ни правят балканските държави. Или иначе казано, на седмица работим повече от останалите, но по-рано от тях приключваме трудовия си живот.

Друга ключова характеристика на пазара на труда, с която започнахме 2026 г., е големият процент млади хора с висше образование, бързо намерили заетост след дипломирането си. Всъщност, оглавяваме европейската статистика по този показател. 95.5% от българите на възраст между 20 и 34 години са започнали работа между една и три години след дипломирането си във висше учебно заведение. Средно в Европа това се случва в 87% от случаите, а най-трудно за младите висшисти да си намерят работа е в Гърция и Италия, където вероятността пада под 80%.

Все повече свикваме с чуждестранното присъствие на пазара на труда. Тази година няма да направи изключение, тъй като очакванията на експертите са нуждата от чуждестранна работна ръка да продължи – както в сезонната заетост, така и в дългосрочната. По данни на Социалното министерство от 2020 г. броят на чуждестранните работници у нас непрекъснато расте - от 8 хиляди до близо 50 хиляди за миналата година. 

Експлоатация: Чужденка разказва как е превърната в робиня у нас

За последните 6 години чуждестранните работници у нас са над 140 хиляди души. Узбекистан, Турция, Киргизстан, Непал и Индия са държавите, от които най-често пристигат. Работят предимно в хотелиерството и ресторантьорството, селското стопанство, строителството, заводите и транспортните услуги. Висококвалифицираните от тях са заети в здравеопазването и IT сектора.