Майката не се грижи за децата, но и не се отказва от тях, което прави осиновяването им практически невъзможно
Историята на две бебета, чийто дом вече девет месеца е Педиатричното отделение на Националната кардиологична болница, предизвика вълна от съпричастност в социалните мрежи. Макар момчетата да са напълно здрави, те остават в болнична среда поради невъзможността на социалната система да им осигури подходяща грижа.
Близнаците идват на света по-рано от очакваното - точно на 1 юни. Празникът обаче не носи късмет на двете момчета. По думите на д-р Маргарита Желева от Кардиологичната болница, това е третата двойка близнаци на тази майка, която има и още едно по-голямо дете.
Повече от 80% от децата в приемни семейства са преживели насилие преди това
„Майката не може да осигури адекватна грижа на този етап и социалните служби определят средата в дома ѝ като неподходяща за отглеждането им. Тя идва периодично на свиждане, проявява видимо несериозно отношение към децата”, споделя д-р Желева.

Бебетата попадат в Националната кардиологична болница за уточняване на здравословния им статус. След изследванията тежки вродени сърдечни малформации са отхвърлени. „Няма нищо, което да налага техния болничен престой по медицински причини”, категорични са лекарите. Въпреки това, близнаците няма къде другаде да отидат.
Осиновяването им е юридически невъзможно, тъй като майката не се е отказала официално от тях. Единственият вариант е настаняване в приемно семейство, но тук системата среща сериозни трудности.
„В България е много трудно да настаниш две деца в приемно семейство заедно. Повечето одобрени родители са подготвени за грижа само за едно дете”, обяснява експертът Александър Миланов. Той допълва, че ситуацията в София е критична – в столицата има под 30 приемни семейства, докато реалната нужда е от поне 300.

След като историята на децата стана публична, за броени часове две семейства са изявили готовност да ги поемат, но поотделно. Търсенето на общ дом, в който близнаците да не бъдат разделяни, продължава.
Докато се чака решение от институциите, момчетата продължават да растат в болничната стая. „Помощният персонал е наличен, но не е достатъчен. За съжаление, няма как да им осигурим разходки навън”, разказва д-р Желева.
Екипът на болницата е силно привързан към децата, които са пораснали пред очите им. „Много им се радваме, но в същото време разбираме, че не им е тук мястото. Надяваме се да срещнат хора, които да ги обичат толкова, колкото ги обичаме ние”, добавя д-р Желева.
Последвайте ни