„Темата на NOVA”: Иран - революция, власт и война

От Древна Персия до Ислямска република Иран, от великия пълководец Александър Македонски до мюсюлманския духовник аятолах Али Хаменей – Иран е живият образ на световната история. Но как от люлка на древната цивилизация, само за четири десетилетия Иран успя да се превърне в държава, заплаха за глобалната сигурност? Отговорите търсят главният международен редактор Александрина Аврамова и Кирил Нинов – в „Темата на NOVA”.
  
От 50-те години на миналия век, петролът играе ключова роля в международните отношения. Иранските залежи са едни от най-големите на планетата. Борбата за черното злато и страхът от потенциално влияние на Съветския съюз водят до свалянето на министър-председателя Мохамед Мосадък през 1953 година. В операция, подкрепена от Съединените щати и Великобритания, е назначено правителство, което да запази влиянието на Запада в петролната търговия. Другата цел – Иран да бъде бариерата, която спира влиянието на Съветския съюз в Близкия изток.    

Как се предава властта в Иран и кой може да е следващият върховен лидер

Иран в този момент – средата на 50-те – е конституционна монархия, управлявана от династията Пахлави. Реформите, които Шах Мохамед Реза Пахлави се опитва да направи през 60-те и 70-те години удрят на камък. През 1961 година шахът разпуска парламента. Започва така наречената Бяла революция – опит на властта да прокара реформи – първоначално по мирен път. Подходът му води до следващите брънки във веригата на иранската промяна – тълпата и борбата с властта.   

Тълпата в Иран и в частност студентите са движеща сила в опитите за смяна на режима. Защото въпреки първоначалните заявки – по време на Бялата революция, държавата потушава с агресия всякаква опозиция. Дисидентите са измъчвани, правата на човека са нарушавани. Така започва процес на превръщането на Иран в авторитарна държава. Този период завършва с Ислямската революция през 1979 година. Оглавява я завърналия се от изгнание във Франция бивш преподавател по философия, Рухолах Хомейни. Той превръща светския Иран в единствената шиитска мюсюлманска държава. Днес тя е позната като Ислямска република Иран.  
  
През 1989 година, докато погледът на света е насочен към последните тухли на Берлинската стена, а Европа е на прага на обединението, Иран е разтърсен от смъртта на аятолах Хомейни. Мястото му е заето от Али Хаменей, който ще управлява със железен юмрук страната в продължение на 36 години, до смъртта си на 28 февруари 2026 година. 
  
На негово подчинение е Съвет, съставен от 88 духовници, наречен Съвет на експертите. Официално, в Иран се провеждат избори за президент и парламент и 4-годишен мандат. 60 години след началото на Бялата революция дисидентите и опозицията не се радват на промяна в отношението срещу тях.
 
Хамид Хош Сияр, бивш политически затворник, е намерил дом в България, след като е станал жертва на режима на аятоласите. „Те формират система, която отвън изглежда като демокрация, но отвътре е диктатура. Точно както преди хиляда години. Има няколко възрастни мъже, които вземат всички решения и дават на хората няколко възможности за избор, докато изборът е направен предварително”, обяснява Хамид.  

Изтезания, власт и врагове: Историята на Али Хаменей
  
След революцията близо 3 милиона души напускат Иран. В очите на света, именно емигрантите са опозицията на режима на аятоласите. Но най-яркият лидер е престолонаследникът на Иран и син на последния ирански шах – Реза Пахлави, който вече 46 години живее в изгнание, в Съединените щати. Той подкрепя народното недоволство и се обявява за възстановяване на отношенията и мира с държавата Израел.   
  
Иначе, в международната политика, Иран e изолиран. Съединените щати смятат страната за заплаха заради ядрената програма, програмата за балистични ракети, подкрепата за терористични групировки и топлите отношения с Русия. През 2020 година Съединените щати убиват командира от Революционната гвардия – генерал Касем Сюлеймани. По подобие на КГБ в Съветския съюз, организацията е сивият кардинал на Иран, контролирайки политиката и икономиката. Но и ядрената програма. Именно тя е основната ос на противопоставяне между Иран и САЩ.  
  
Сега, когато американските и израелските бомби поразиха Иран, а аятолахът вече не е сред живите – Иран е на кръстопът. Дали иранският народ ще види светлина в края на тунела или режимът на аятоласите ще се опита да заздрави хватката си върху страната? И има ли сегашната война потенциала да обхване целия Близък изток?

Целия репортаж гледайте във видеото.

ВСИЧКО ЗА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК ЧЕТЕТЕ ТУК