Преди старта на кампанията: Как ще се промени политическият пъзел

Пет партии биха получили достатъчно гласове, с които да си осигурят депутатски места в 52-рото Народно събрание, ако изборите бяха следващата неделя. Това показва последното социологическо проучване на „Галъп интернешънъл болкан”. Готовност да отидат до урните изразяват малко над 50 на сто от анкетираните. Изследването е проведено между 10 и 28 февруари и е финансирано със собствени средства.

В предаването „Пресечна точка” изпълнителният директор на „Галъп” д-р Петко Петков даде допълнителни подробности. Според данните на агенцията се очаква пренареждане на политическите формации от предходния парламент.

„Имаме водач в лицето на коалиционната формация на Румен Радев, следван от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и „Възраждане”. Големият въпрос е дали реално следващият парламент ще бъде съставен от пет политически формации, или шест. Според мен това зависи основно от политиците - какво ще ни предложат в предизборната кампания и дали ще накарат част от колебаещите се да отидат до урните”, обясни д-р Петков.

„Галъп“: 5 формации влизат в НС, ако изборите бяха днес

Чии гласове успя да привлече „Прогресивна България“?

Изпълнителният директор на „Галъп” обясни, че голяма част от гласовете за Румен Радев и неговата формация идват от по-малките формации от предходния парламент. Най-губещи в тази ситуация са БСП. Близо 62% от избирателите на предходните избори през 2024 г., които са гласували за БСП, сега биха прелели в гласове за Радев. Не е много добро и положението при „Възраждане“ - около 46% от избирателите им биха гласували този път за Радев, обясни Петков. По думите му се преливат и гласове от МЕЧ и „Величие”. Около 20% от гласувалите за ПП–ДБ предишния път биха гласували сега за Румен Радев, сочи още проучването на „Галъп”.

За трето място ще се борят ПП-ДБ (11%) и ДПС (10,9%).

„Ерозията, която виждаме при ПП-ДБ, е свързана със случая „Петрохан“. Абсолютно всички пропуски и грешки на служебния кабинет ще се трупат в сметката на ПП–ДБ, което е сериозен проблем за тях. Като прибавим и това, че всеки пети избирател на ПП–ДБ от предходните избори ще гласува за Радев, виждате колко сериозни проблеми се събират около тази формация”, коментира Петков.

Левицата

Засега те са в най-трудна ситуацията, смята той. Според него Крум Зарков ще промени нагласите, защото е нов и различен лидер, но въпросът е дали ще му стигне времето. „Имаме предизборна кампания. Ако има хубави, ясни, леви послания, може да се постигне промяна в тенденциите”, смята Петков.

Относно това, че Румен Радев засега запазва мълчание, Петков смята, че в дългосрочен план това е грешна стратегия. „Още от декемврийските протести, в обществото има очакване за нещо ново, различно, което да покаже алтернативи на досегашните видове управление. Това очакване не се препокрива с мълчанието. Понякога в обществото такъв тип мълчание се тълкува като "може би нямаме какво да предложим или крием нещо”, коментира Петков.

„Политиците, които сега кандидатстват за новия парламент, трябва да преосмислят много сериозно предизборната си стратегия, защото е ясно, че българското общество на този етап не би дало еднолично управлението на България на никого и трябва да вървим към коалиционни споразумения и управление”, каза изп. директор на "Галъп".

Възможните коалиции след вота

„Първият вариант е най-логичният според мен — между първия и втория. Това гарантира, че само тези две формации може да управляват. Може би така ще се окаже на изборите, че всички останали варианти ще изискват поне три политически формации. Тоест, ако изключим ГЕРБ или Радев от управлението, ще бъдат необходими минимум още две партии”, каза Петков. Той призова за по-цивилизована и аргументирана политическата риторика.

Проучването е проведено чрез стандартизирано персонално интервю лице в лице с използване на таблети (TAPI). Обхванати са 800 пълнолетни граждани на България, като извадката е формирана по квоти за пол, възраст, образование и тип населено място. Изследването е национално представително за пълнолетното население на страната, като максималната статистическа грешка е ±3,5% при 95% гаранционна вероятност. Проучването е част от независимата изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“ и е финансирано със собствени средства.