Снимка: iStock
Сред заключенията е и, че българската система на здравеопазване е силно недофинансирана
Един от четирима българи през последната година у нас е отложил изследване, защото не му е по джоба. Данните са от проучване на социолозите от „Тренд“ по поръчка на Лекарския съюз. Сред заключенията е и това - системата е силно недофинансирана.
Доплащаме все повече, за да сме здрави, а усещането, че пакетът от услуги, които Здравната каса финансира, не отговаря на реалните нужди на пациентите, се засилва. Това показват данните от представителното допитване до над 1000 души. И през последната година всеки втори е доплащал за здравни услуги, без да се има предвид потребителската такса при личния лекар.
И тъй като това перо все повече натежава на семейния бюджет, пациентите настояват: Здравната каса да осигури по-добър достъп до скъпи образни изследвания, посещения при зъболекар и дори за профилактика, която у нас продължава да е сред най-пренебрегваните.
Кои медицински изделия заплаща Здравната каса и кога се налага доплащане
Село Ресен е от тези, които разполагат с лекар, но той обгрижва жителите и на още няколко села. „Нямаме право да назначаваме високоспециализирани дейности. Не е евтино - нито магнитният резонанс, нито скенерът. Освен това единствените туморни маркери, които имаме право да пускаме като изследвания са на мъже над 50 години, туморните маркери за рак на простатата - всички останали касата не ги поема, пациентите си ги заплащат, а те са също скъпи”, коментира д-р Валентин Дишлев, който е личен лекар в село Ресен.

А според данните на „Тренд“, освен изброените скъпи изследвания, пациентите в цялата страна настояват Здравната каса да покрива и повече услуги при зъболекаря, например.

„Това е едно признание от обществото, макар и косвено, колко недофинансирана е българската система на здравеопазване”, смята председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов.
За Здравната каса проблемът е финансов. „Каквото искат хората, ние ще трябва да го осигурим. Ако беше приет държавният бюджет, ние доста неща бяхме договорили - за включване на нови дейности, но това не може да стартира заради липса на пари в момента”, коментира управителят на НЗОК д-р Петко Стефановски.
А освен искания, пациентите поставиха и оценка - на лекарите по-висока, а на институциите - по-ниска.
Последвайте ни