Войната в Близкия изток и европейските икономически рани

Европа трябва да промени и изостави идеологемите, които я ръководят до днес, за да може да се справи с предизвикателствата на настоящето. Европа трябва да стане прагматик. Това заяви в предаването „Ревизия” по NOVA NEWS преподавателят в УНСС доц. Николай Крушков. Той коментира основните икономически „рани” на континента, които за пореден път бяха разкрити от войната в Иран и кризата с енергийните доставки.

По думите му САЩ и Китай – големите конкуренти на ЕС – са прагматични сили, а ние се опитваме да ръководим политическите си решения от неясен оптимизъм.

Войната в Иран: Когнитивният дисонанс в САЩ и голямата цел на Израел

„Трябва да се промени структурата на вземане на решения, да се забравят идеологеми в Европа. Разбирания от края на XVIII век, свързани с Френската революция. В такова състояние, в което значението на международните институции и правила намаля, идеологемите, с които нашият континент се ръководи, ще трябва да останат в миналото, за да се справим с предизвикателствата на настоящето”, коментира Крушков.

Според него в момента европейският бизнес много по-добре разбира икономическата ситуация, но това не важи за политическите лидери. „Бизнесът със сигурност разбира. Той взема бързи решения, следи много показатели. Не така стоят нещата в стратегическото управление на Европа. Продължаваме да се подвеждаме по положителните сценарии. Независимо от политическите изказвания, ситуацията в Ормуз не се променя. Независимо от оптимизма, който се чува в политическата реч, икономиката продължава да бъде под риск”, твърди преподавателят.

Той разкри и някои от числата, които обуславят увеличението на цените в икономиката, която все още зависи от физически доставки, транспортирани по класическите начини.  „Това е най-тежкият проблем. Цената на авиогоривото миналата година беше 700 долара за тон, сега е 1700 долара за тон. Ако гледаме най-негативния сценарий – това е най-добрият начин да сме готови. Контейнерите, с които идват стоките към Европа през Суецкия канал, идват с по-високи цени – от 2300 долара на контейнер до 4000 долара. Това е увеличение с 40%. Цената на транспорта с камиони е по-висока с 15%. В България – 40% увеличение на цените на едро на горивата за месец, това се отрази на транспортните разходи с 15% нагоре. Сметоизвозването се увеличи с 20%. Всичко това ще влезе в цената накрая за крайния клиент”, коментира Крушков. 

Според доцента решението в дългосрочен план за Европа е промяна в образователните системи, така че те да отговарят на новия век и на нуждите на индустрията; енергийна независимост и посока към федерализация, защото малките европейски държави не могат да бъдат конкурентни на големите играчи поотделно.

Бъдещето на войната: Автономия, дронове, рояци и червените линии

► Огледалната криза

Дами и господа, на шести октомври 1973 година с внезапна атака Египет и Сирия атакуват Израел. Целта на войната е връщане на територии, загубени шест години по-рано. Конфликтът днес е известен като войната Йом Кипур, но не тя е фокусът на днешния ни разказ, а това, до което води. Западът активно подкрепя Израел, САЩ одобряват фантастичната за тогава сума от 2,2 млрд. долара допълнителна помощ и това вбесява арабския свят.

Той иска промяна на отношението на Запада към Израел, но това е аргумент на повърхността. Отдолу стои проблем, който засяга икономиките им: недоволството от ниските цени на петрола, които не отговарят на инфлацията и обезценяването на долара след скъсването със златния стандарт през 1971 г. Под влиянието на главния лидер на ОПЕК – Саудитска Арабия, но с участието на Либия, Кувейт, Алжир, Ирак, Сирия и Египет, е наложено ембарго над продажбата на петрол на западните съюзници на Израел, придружено с изкуствено рязко завишаване на цените на черното злато на борсите.

Директните жертви на ембаргото са САЩ, Нидерландия, Великобритания, Канада, Япония. Ембаргото е обявено на 17 октомври и продължава до март на следващата година, или ефективно почти 6 месеца. Резултатите са абсолютно катастрофални за икономиките: цената на петрола се учетворява – от 3 долара за барел през октомври на 1973 г. до 12 долара през следващата година. 300%! Това води до стагфлация – комбинация от висока инфлация и икономическа стагнация – нещо, което дотогава се смяташе за невъзможно според класическите икономически теории. Глобалната рецесия се превърна в най-тежката след Голямата депресия, а глобалният БВП се срина.

Икономиката на САЩ се свива с 3%, инфлацията скача, а т.нар. индекс на мизерията достига 20%. Дълги опашки за бензин, въвеждане на нормиране, забрана за шофиране в неделя в някои европейски страни. Дългосрочните ефекти? Край на ерата на евтиния петрол и поствоенния икономически бум (1945–1973).

Промяна в енергийната политика – по-голяма ефективност, търсене на алтернативи, стратегически резерви. Светът започва да се преструктурира към по-малка зависимост от петрола. Защо ви разказвам тази история?

Защото днешната блокада на Ормузкия проток е по-голяма по мащаб на прекъсването на доставките. Днес живеем в най-голямата петролна криза и ако скоро не намерим решение, ни чакат последиците от историята, която току-що ви разказах. Какво се случва и кой печели, кой губи и кой търси решения на проблема? Опитваме се да разберем сега.