Кои са важните икономически задачи, които управляващите трябва да решат?

България се изправя пред нарастващ бюджетен дефицит и натиск върху публичните финанси. Според икономисти ключовият въпрос е не само дали да се увеличава дългът, а при какви условия и съпътстващи реформи това може да стане устойчиво.

В ефира на “Твоят ден” по NOVA NEWS експерти коментираха, че без приет бюджет и при текущ дефицит социалните плащания са поставени под натиск. В края на април дефицитът достигна около 1,4-1,75% от БВП, което според тях ограничава възможностите за стабилно разплащане на заплати и пенсии.

Харчи ли държавата повече, отколкото може да си позволи

Икономистът Георги Вулджев подчерта, че е ключово с колко точно ще се вдигне дългът, като предупреди, че прекомерно увеличение би било рисково за бюджета. "Ръст от около 5 млрд. евро би могъл да бъде стъпка в правилната посока, но всяко значително надхвърляне на тази сума би било проблемно", смята той. Вулджев акцентира върху нуждата текущите разходи да останат на нивата от миналата година и да започне тяхното постепенно свиване.

От своя страна Георги Ангелов представи по-оптимистичен, но условен сценарий, според който умерено увеличение на дълга може да бъде управляемо, ако е съпроводено с фискална дисциплина. “При дефицит около 3% е възможно приходите да растат с около 12 на сто, а разходите - със 6-7, което би ограничило дефицита. Най-големият риск остава неизпълнението на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост”, категоричен е Ангелов.

Лъчезар Богданов: В краткосрочен план свиването на дефицита е неизбежна мярка

Икономистите смятат, че без структурни реформи в разходната част устойчив бюджет е невъзможен. Вулджев постави акцент върху съкращаване разходите на публичната администрация и премахване на автоматичните механизми за растеж на заплатите, докато Ангелов подчерта нуждата от тригодишна бюджетна рамка, която да покаже ясна траектория за намаляване на дефицита и да даде сигурност на инвеститорите.

Целия разговор вижте във видеото.