Адриан Николов: Ръстът на доходите и външните шокове движат инфлацията, а не еврото

Мисля, че е много лесно просто да обвиним еврото, да кажем „това е цената на прехода“ и да приключим дотам. Но ако погледнем извън еврозоната, виждаме всъщност по-бързо растящи цени, което означава, че трябва да търсим обяснението някъде другаде. Това заяви в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика в отговор на въпроса еврото ли причини високата инфлация в България през последните четири месеца?

Той изтъкна, че в Румъния, с която се сравняваме през последните месеци и години - инфлацията е по-висока от нашата. "Това означава, че системният външен шок, който тръгна от цените на горивата, но постепенно се разпространи в цялата икономика, по никакъв начин не е подминал нито страните извън еврозоната, нито тези вътре в нея.  При нас обаче има комбинация от няколко фактора - липса на бюджет, сериозна индексация на бюджетните заплати, увеличение на минималната заплата и външните шокове, които на практика генерират ситуацията, в която се намираме в момента", обясни икономистът. 

Анализатор: Голямото поскъпване беше през 2022-2023 г. заради пандемията и войната и няма общо с еврото

По традиция във всяка държава, приела еврото, се добавя инфлация между 0,3% и 1,5% към вече съществуващата. "Ако погледнем докладите, включително тези на Европейската централна банка, по-скоро сме в горната граница на този диапазон, но по никакъв начин не сме нарушили историческия модел. Това, впрочем, казват всички институции. Не мисля, че някой обективен външен наблюдател успява да посочи някакъв сериозен проблем със спекула или с цените при прехода към еврото. Напротив - просто моментът е много лош. Имахме доста сериозен инфлационен тренд още преди да влезем в еврозоната, което означава, че в момента сме просто на пореден етап от една вълна, започнала много по-отдавна, а еврото се появи по средата на този процес", обясни Николов. 

Макар страната ни да е на върха на таблиците по ръст на инфлацията за април - трябва да имаме предвид, че ние сме с доста по-висок икономически растеж от повечето големи европейски държави, подчерта той. "Това означава, че дори само по линия на икономическия растеж трябва да очакваме по-високо увеличение на цените. Защо? Защото този растеж идва с повишено благосъстояние на домакинствата. Една страна с 3-4% икономически растеж, какъвто имаме ние, сравнена с държави с под 1% растеж, каквито са големите двигатели на еврозоната, по необходимост ще има по-високо увеличение на цените", категоричен е Николов. 

Инфлацията у нас по-висока от еврозоната: Причината не е във валутата

И допълни: "Още повече, че това ние сме държава с нарастващи доходи. Това, което често се пропуска, е, че през последните години традиционно сме сред първите по ръст на разходите на работодателите за труд. Това означава, че много бързо увеличаваме разполагаемия доход.  Не става дума само за по-високи заплати. Швейцарското правило автоматично увеличава пенсиите, все повече социални плащания са обвързани с размера на доходите, което означава, че и те растат. Така имаме все по-голям натиск върху един относително статичен обем от стоки и услуги в икономиката, съчетан с все по-високи заплати". 

Според него държавата играе много важна роля, защото немалък инфлационен тласък дадоха увеличенията на заплатите в публичния сектор. Говорим за около 600 хиляди души, което е сериозен дял от българския пазар на труда, категоричен е икономистът. 

Целия разговор гледайте във видеото.