„Разходи, скрити по чекмеджетата“: Финансовият министър разкри откъде идва натрупаният 7,4% дефицит

Самохвално рекламираните бюджети с дефицит от 3% през последните пет години са резултат от отложени и прехвърлени към следващата година плащания за милиони и милиарди левове. Финансовата реалност към настоящия момент е дефицит от 7,4% при запазване на действащите политики и без предприемане на мерки за консолидиране на държавните разходи - над 8,5 млрд. евро. Това каза финансовият министър Гълъб Донев на брифинг след редовното заседание на Министерския съвет.

По думите му към тях се добавят още 2,2 млрд. лева неразплатени разходи - средства по вече фактурирани, но неплатени дейности. Той ги определи като „разходи, скрити по чекмеджетата“ и които едва сега излизат наяве. 

Процедурата по свръхдефицит: ЕК ще публикува доклада в рамките на пролетния пакет

„Много внимателно следя дискусията, разгоряла през последните дни по повод очакваната процедура, която Европейската комисия ще обяви с доклада за Европейския семестър - процедура при свръхдефицит. За мен и за „Прогресивна България“ това е предизвестен сценарий. Прави ми впечатление, че той предизвиква силна изненада преди всичко у отговорните за настоящата финансова ситуация. И колкото по-агресивна е политическата интонация, с която се предлагат магически решения, толкова по-съпричастни към проблемите изглеждат анализаторите и коментаторите на решенията, довели до тази ситуация“, заяви още Донев.

По думите му именно плащания, отлагани през 2024, 2025 и 2026 г., са били извадени на показ след встъпването в длъжност на редовното правителство на 8 май 2026 г.

Министърът уточни, че в споменатите 2,2 млрд. лева влизат фактурирани, но неразплатени проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и проекти на общините, включени в Закона за държавния бюджет на България.

До 30 април тази година служебното правителство е трябвало да представи на Европейската комисия годишен доклад за изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025 - 2028 година, но не го е направило. Така че всичко ново, с което Европейската комисия ще излезе днес в своя доклад, е на базата на данни за 2025 г.

„В тях не са включени онези непредвидени разходи, както и разходите, които вече са направени и се очаква да бъдат фактурирани и предявени за плащане през 2026 година. Служебното правителство или не искаше, или не успя да извърши консолидация на държавните разходи и съответно прехвърли горещия картоф на редовното правителство. Комисията разполага единствено с данните и отчетените разходи за 2025 година, на базата на които ще обяви очакваните нива на дефицита за 2026 и 2027 година“, обяви финансовият министър.

Министърът заяви, че години наред бюджетът е бил поставян под натиск заради безконтролно увеличаване на разходите за заплати в публичния сектор, социални плащания и компенсации за бизнеса и домакинствата. Причината, за него е, че управляващите мнозинства са преследвали одобрението на определени обществени групи, но сметката сметката ще бъде платена от всички.

„Увеличаването на разходите за заплати, социални плащания и компенсации не е било обвързано с осигурени източници за тяхното дългосрочно финансиране. Не са били предприети и необходимите реформи, които да съпътстват ръста на тези разходи. Приходната част на бюджета не е нараствала със същите темпове, с които е нараствала разходната част. Структурни проблеми като сивата икономика, данъчните и осигурителните измами, укриването и невнасянето на данъци и осигуровки, както и недостатъчната ефективна събираемост на публичните вземания продължават да оказват натиск върху фискалната стабилност“, отбеляза Гълъб Донев.

Министърът отчете, инвестиционната политика на страната също е била непоследователна и без ясна визия за стратегическо развитие. Вместо реализиране на европейски проекти и усвояване на европейски средства, които да осигурят икономически растеж и заетост, фокусът е бил насочен основно към национални капиталови инвестиции, без да е осигурен необходимият финансов ресурс за тяхното изпълнение, включително по приложенията към Закона за държавния бюджет.

А неефективното управление на публичните средства, корупционните практики, непрозрачните обществени поръчки и липсата на контрол върху разходите допълнително са увеличили натиска върху бюджета. Политическата нестабилност, честите смени на редовни и служебни правителства и липсата на приемственост в приоритетите за развитие и управление на страната също са допринесли за задълбочаването на проблемите и бюджетната несигурност.

Румен Радев: ЕК започва процедура срещу България за прекомерен дефицит, възможни са санкции

„В момента се намираме в деня след края на празненството. Три дни яли, пили и се веселили... Сега предстоят трудните и отговорните решения - тези, от които редовното правителство не бяга. Предстоят ми срещи с представители на национално представителните работодателски и синдикални, както и с браншовите организации, за да обсъдим и предприемем конкретни мерки за консолидация на държавните разходи, така че този прекомерен дефицит да бъде ограничен до приемливи финансови параметри“, съобщи Донев.

Той предположи, че утре Европейската комисия ще обяви решението си за откриване на процедура при свръхдефицит, с което България ще бъде поставена под наблюдение.

„Задачата е трудна и неприятна. Ако беше лесна, онези „майстори“ на балансираните бюджети с дефицит от 3%, както сами се определяха, щяха да я решат. Нямаше да крият разходи по чекмеджетата и да ги прехвърлят през следващите години. Нямаше и през 2025 г. да бъде иззет междинният дивидент от търговските дружества с държавно участие. Само по тази линия допълнително са били прибрани авансово около 560 млн. лева. Реално през 2025 година е било изтеглено напред всичко възможно като предвидими приходи за 2026 година. В момента бюджетът не може да си позволи лукса да разчита на дивидент от държавните дружества“, подчерта Гълъб Донев.

Той информира, че от Държавната консолидационна компания междинният дивидент възлиза на 560 милиона евро, които няма да постъпят тази година.

Допълнително служебното правителство чрез удължителния закон за бюджета, е направило разходи, с които отново задължило редовното правителство с плащания за около 500 милиона евро. „Всичко това води до преосмисляне на дефицита за 2025 година. Дали той е в рамките на 3%, дали е в рамките на 3,5% от брутния вътрешен продукт? Както виждате, разчетите показват, че това не е така. Това е реалната истина. Предстоят ни трудни решения, предстоят ни мерки, които са непопулярни. Предстои ни да изпием горчивата чаша на това, което предходните правителства завещаха на редовното правителство. Прикривани, отлагани и прехвърляни разходи. Включително фактурирани, сертифицирани и все още нефактурирани, но приети договори, приети дейности и приети проекти“, обобщи Донев.

Кабинетът въведе таван на държавния дълг

„Новият дълг е неизбежен. Току-що на заседанието на Министерския съвет правителството взе решение за таван на дълга от 3,8 милиарда евро.  Още през декември 2025 година за същата сума имаше решение на Министерския съвет, което не влезе за разглеждане в Народното събрание. През януари беше подготвено подобно предложение от народни представители, но и то не беше разгледано. Служебното правителство, въпреки че знаеше каква е истината и реалното състояние на финансите, също не предприе действия да внесе подобно искане за разглеждане в Народното събрание и съответно да бъде взето това решение. Без тези 3,8 милиарда евро ще имаме проблем с изплащането на пенсиите, заплатите и социалните помощи през месец юли. Ще имаме затруднения и с разплащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост“, поясни министърът на финансите в отговор на въпрос на NOVA.

Донев изрази надежда много скоро темата да влезе в дневния ред на Народното събрание, за да може решението да бъде взето до 20 юни и да бъде България готова да излезе на финансовите пазари.

По отношение на пенсиите и COVID добавките – той потвърди, че ще ще бъдат увеличени по швейцарското правило със 7,8% - средният коефициент, формиран от средногодишната инфлация и средногодишния осигурителен доход за предходната година.

„Въпреки данните за дефицита и финансовото състояние на първостепенните разпоредители с бюджет – министерства, агенции, ведомства и общини - ние запазваме тази политика. Две години преди това пенсиите не бяха осъвременявани по швейцарското правило. Използваше се само един от двата компонента, които участват във формулата. Вземаха се решения, удобни за съответните правителства. По отношение на COVID добавката - в размер на 60 лева тя не е част от пенсията и не се включва в нейния размер. Беше въведена през 2022 година като временна мярка. COVID пандемията и кризата отдавна са отминали, а във всички останали държави подобни мерки са прекратени. Единствено у нас това плащане продължава“, заяви още министърът.

Донев уточни, че добавката се отпуска и към всички новоотпуснати пенсии. При осъвременяване на пенсиите от 1 юли се индексира и размерът на тази добавка, въпреки че тя няма отношение към осигурителната история на лицето. Решението, което премиерът обяви на заседанието, е COVID добавката да не се изплаща за новоотпуснатите пенсии след 1 юли. Това значи, че за всички вече отпуснати пенсии тя се запазва в досегашния размер от 60 лева и съответно ще бъде индексирана с коефициента за осъвременяване на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли.

На въпроса дали огромният дефицит от 7,4%, плюс още 2,2 милиарда евро неразплатени задължения, които не са включени в тях, може да бъде намален до 3%, той отвърна положително.

Според него всичко зависи от мерките, които ще бъдат предложени и реализирани чрез Закона за държавния бюджет. „Ако предприемем необходимите действия и обществото е готово да понесе тези мерки, на първо място ще трябва да има замразяване на доходите и прекратяване на механизмите, които автоматично обвързват възнагражденията със средната брутна работна заплата или с размера на минималната работна заплата. Необходима е и структурна реформа и консолидация на държавната администрация, както и ограничаване на държавните разходи, независимо от техния произход“, коментира Гълъб Донев.