Вселената може би не изглежда еднакво във всички посоки в особено големи мащаби

Международно изследване, публикувано в списание „Нейчър“, предлага нов анализ на разпределението на галактиките във Вселената, като поставя въпроси относно валидността на космологичния принцип за еднородност в най-големите пространствени мащаби.

Проучването е на дело на италианския физик Франческо Силос Лабини и новозеландския учен Марко Галопо, които анализират данни от големи галактически наблюдения, включително по проекта DESI (Dark Energy Spectroscopic Instrument) - спектроскопския инструмент за тъмна енергия, инсталиран на специален телескоп на върха на американската обсерватория „Кит Пийк" в щата Аризона, САЩ.

Според авторите наблюдаваните структури на разстояния от порядъка на милиарди светлинни години показват признаци на анизотропия, или нееднородност, които могат да се тълкуват като отклонения от стандартното допускане, че Вселената е хомогенна и изотропна в достатъчно големи мащаби.

Дъжд от рубини и сапфири: Учени надникнаха в една от най-необичайните планети във Вселената

Това допускане, известно като космологичен принцип, е в основата на съвременния стандартен модел на космологията (Lambda-CDM), който описва еволюцията на Вселената чрез тъмната материя и тъмната енергия.

Космологичният принцип гласи, че в по-големи мащаби Вселената се състои от материя, която е като цяло равномерно разпределена във всички посоки. Това се основава на принципа на Коперник, който гласи, че във Вселената не трябва да има „специални наблюдатели“, което означава, че в големи мащаби Вселената би трябвало да изглежда еднакво от всяка друга своя част.

Изследователите обаче сега са установили, че данни от проекта DESI показват нееднакво разпределение на галактиките, което се запазва до изключително големи размери. Това означава, че галактиките се групират по-силно, отколкото предвиждат стандартните модели, и то в мащаби, значително по-големи от изследваните досега.

За разлика от предишни проучвания, които отчитат подобни отклонения в по-малки, мегапарсекови мащаби, новите данни показват, че този ефект може да се запазва дори при около 1000 пъти по-големи разстояния.

Актуалното изследване е публикувано в контекста на засиления научен интерес към резултатите от проекта DESI, който предоставя една от най-подробните карти на разпределението на галактиките във Вселената.