Йордан Бързаков: ЕК се опитва да ограничи структурните проблеми на българските публични финанси

България трябва да представи до 15 октомври конкретен план за намаляване на бюджетния дефицит, след като официално влезе в процедурата на Европейската комисия за свръхдефицит. Това обясни икономическият журналист и водещ на предаването „РеВизия“ по NOVA NEWS Йордан Бързаков в студиото на „Твоят ден“. Според него следващите месеци ще бъдат ключови както за финансовата политика на страната, така и за подготовката на бюджета за 2027 година.

По думите на Бързаков Европейската комисия вече е дала ясни указания на България какви стъпки трябва да предприеме, за да върне дефицита в рамките на допустимите европейски правила.

ЕК препоръча България да бъде поставена в процедура по свръхдефицит

„Комисията казва: публичните ви финанси не са в добро състояние и трябва да бъдат предприети мерки. Най-важното е, че до 15 октомври България трябва да представи конкретен план как ще изпълни изискванията за намаляване на дефицита“, обясни той.

Според европейските правила бюджетният дефицит не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт. В момента България е далеч над този праг, а Европейската комисия е разписала конкретни цели за следващите години. „Комисията казва, че през 2027 година България трябва да достигне дефицит от 3,8%. Това не означава край на процедурата. Тя ще бъде прекратена едва когато страната слезе под или достигне границата от 3%“, поясни Бързаков.

По негови думи разчетите на Европейската комисия показват, че ако България изпълнява стриктно препоръките, процедурата може да бъде прекратена едва през 2029 година. Като част от плана за финансова дисциплина Брюксел поставя ограничения върху нарастването на държавните разходи. „Имаме доста сериозно ограничение върху ръста на разходите спрямо това, което наблюдавахме през последните години“, посочи икономическият журналист.

Той уточни, че при изчисленията не се включват плащанията по държавния дълг, обезщетенията за безработица и разходите, породени от извънредни обстоятелства.

„Комисията всъщност се опитва да ограничи структурните проблеми на българските публични финанси“, коментира Бързаков.

По време на разговора беше обсъдена и съществената разлика между прогнозите на Европейската комисия и българското правителство за размера на дефицита. Според Бързаков все още няма убедително обяснение защо Брюксел и София работят с толкова различни числа.

„Разликата е около 1,6 процентни пункта, което означава милиарди левове. До момента не съм чул достатъчно убедително обяснение откъде идва тя“, заяви той.

Журналистът припомни, че Европейската комисия работи по т.нар. начислена основа, при която се отчитат не само платените разходи, но и поетите ангажименти и фактурирани задължения. „Анализаторите смятат, че голяма част от разликата идва от капиталовите разходи. Именно там вероятно е разковничето“, каза Бързаков.

Румен Радев: ЕК започва процедура срещу България за прекомерен дефицит, възможни са санкции

Според него обществото често остава с погрешното впечатление, че веднъж заложен, дефицитът е неизбежен. „Не може да говорим за бъдещ дефицит като за нещо напълно сигурно. Той става факт едва когато отчетният период приключи“, обясни журналистът.

Той даде и образен пример: „Все едно да кажеш, че имаш 100 евро в джоба, но предварително си решил да похарчиш 140. Не си длъжен да го направиш. Можеш да похарчиш и по-малко“.

Според него твърдението, че определен размер на дефицита е неизбежен, е както логически, така и фактологически погрешно.

Втората голяма тема в разговора беше бъдещото дигитално евро, след като Европейският парламент даде зелена светлина за развитието на проекта.

Бързаков подчерта, че около темата се разпространяват много митове и дезинформация. „Няма такъв сценарий, при който някой ще ви вземе парите, ако не ги похарчите в определен срок. Това е фалшива новина, която се разпространява от години“, категоричен беше той.

Според журналиста дигиталното евро ще бъде просто още един начин за разплащане наред с кеша и банковите карти. „Това е допълнителен инструмент, а не заместител на парите в брой или на банковите сметки“, обясни той.

Йордан Бързаков посочи, че една от основните причини за създаването на дигиталното евро е стремежът на Европейския съюз към по-голяма финансова независимост. „В момента над 60% от картовите плащания в Европа минават през американските системи Visa и Mastercard. Това създава сериозна зависимост от външни компании и държави“, каза той.

По думите му дигиталното евро ще гарантира, че дори при сериозни геополитически сътресения европейците ще могат да продължат да извършват разплащания.

Бързаков обясни, че дигиталната валута ще бъде издавана от Европейската централна банка по същия начин, по който днес се емитират евробанкнотите. Очаква се да има ограничение върху сумата, която може да се съхранява в дигитални портфейли, като към момента се обсъжда таван от около 3000 евро.

„Тези средства няма да носят лихва и няма да бъдат конкурент на банковите депозити“, поясни той.

От „кухнята на Брюксел”: Коментари от европейския парламент за процедурата по свръхдефицит срещу България

По отношение на опасенията за проследяване на плащанията журналистът увери, че системата предвижда висока степен на защита на личните данни. „При офлайн трансакции нивото на поверителност ще бъде сходно с това при плащане в брой. Ако аз ви дам банкнота от 20 евро, никой не знае за това. Същата логика е заложена и при част от операциите с дигиталното евро“, обясни той.

Според Бързаков през следващите месеци предстоят интензивни технически и политически разговори между Европейската комисия, Европейския парламент и държавите членки.

„Много се надявам на 1 януари 2029 година дигиталното евро вече да бъде факт“, заяви той.

Целия разговор гледайте във видеото.