От сателити до изкуствен интелект: Как с пари от Европа земеделието ни може да бъде по-успешно

Репортерът на NOVA Нели Тодорова с нова поредица в ефира на „Здравей, България”, свързана с „умно” финансиране. Ще покажем как Европа избира не просто да плаща. Целта на „умното” финансиране е то след това да води до допълнителни ползи. Ще го проследим в няколко основни области - земеделие, наука, военна индустрия и търговски споразумения. Днес показваме какво всъщност представлява „умното” финансиране при земеделието.

Традиционно Европа отделя милиарди за сектора, но в последните години сериозни средства се насочват и към внедряването на нови технологии. Предвижда се през следващия 7-годишен финансов период парите за биотехнологии, земеделие, биоикономика и здравеопазване да са близо 40 милиарда евро. С прости думи - Европа финансира науката, която пък трябва да стигне до полето и да е в помощ на земеделците. Така насаждения и полета вече могат да се следят със сензори, изкуствен интелект управлява напояването, включени са дори сателити.

След прилагането на новите разработки в земеделието при различните проекти се отчита намаляване на нуждата от хора - от 30 до 70%. Намаляват значително загубите заради допуснати човешки грешки. Харчат се много по-малко вода, енергия и торове, а добивът се увеличава.

Кои са най-сериозните проблеми при производството на плодове и зеленчуци

Европа финансира и агро хъбове – места, където да се срещнат науката и земеделието. Там земеделците могат да видят реално как дадена технология работи. Залага се на принципа „пробвай, преди да инвестираш". От компаниите които разработват софтуера за земеделие пък имат ангажимента безплатно да обучат стопаните, за да го използват.

„Агро Хъб” може и да звучи малко купешки, както биха казали, традиционните земеделци, но всъщност точно тук стопаните могат да видят как една или друга технология работи и най-важното - да задават въпросите си.

„Благодарение на проекта „Агро ди джи райс” в оранжерията, в която се намираме, е направена автоматизирана система за напояване. Във всеки един момент имаме данни какво подаваме и как реагират растенията на всички технологични решения, които ние прилагаме”, обясни Даниела Ганева от Института по зеленчукови култури „Марица”.

Тестват десетки сортове домати, за да проверят как биха се справили при засушаване.

„Един ден климатичните промени ще ни наложат да пестим вода и да се стараем да не намаляваме добивите и качеството на зеленчуците”, обясни Иванка Триговска, представител на института.

И от изследователския център - на полето, за да видим на практика как работят „умните” системи в земеделието.

„Те дават информация за това кога водата да тръгне по полето. Данните се предават по антена, тя отваря клапаните и водата потича. Под лехата в земята има капков маркуч. Преди 3-4 години осъзнах, че не мога да се справя сам и трябва някакъв помощник, който да управлява напояването”, обясни земеделският производител Станимир Лапатарев.

В едно от стопанствата в Старозагорско избират да следят посевите със сателит. Чрез данните от екрана на компютъра проверяват качеството на почвата, състоянието на растенията, влагата и дори риска от пожари.

„Системата не елиминират нуждата агроном или собственикът да обхождат мястото, но тъй като има стопанства от 50-100 декара, такава система е много полезна”, обясни IT специалистът Васил Василев.

Още по темата гледайте във видеото.