Снимка: iStock
Лазар Радков разказа за всички инициативи на неговата фондация "Капачки за бъдеще"
"Признавам си, в началото имаше гняв. Дълги години мислех, че ще правим успоредно неща на държавата, без нея. Наивно, младежко мислене. Не че не можем отделно от държавата, но тя е огромна машина, с огромни бюджети, с огромна власт, институции и хора. Никой не може да я пребори. Моята цел не е и такава, не се конкурирам с държавата. Целта е да направим нещо мъничко, за да направим мястото по-добро. Не може всеки сам да си копае в градинката".
Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS Лазар Радков от "Капачки за бъдеще".
Той коментира темата за солидарността, която е задължителна от държавата - като например данъците и осигуровките, и доброволчеството, което пък е напълно лично решение. Самият Радков не иска да противопоставя държавата и гражданските организации, а точно обратното: "Благодарен съм на институциите, че все пак се случва нещо - институции и граждански организации работят заедно, за да се случват смислени и важни неща. Няма перфектни държави по света, ние гражданите ги правим такива, заедно с институциите".
Лазар Радков: Ще дарим над 50 автоматични дефибрилатора в училища в страната
Радков разказа подробно за всички инициативи на неговата фондация, включително и последната, която следва по-научен профил. Отговори и на въпроса дали във фондацията използват думата "работа" за действията си в подкрепа на различни инициативи: "Работят е силно казано, няма как да използваме тази дума, защото тя предполага договорни отношения, ние нямаме нито един такъв човек, никой не получава заплата. Сега може би ще търсим източници на финансиране, за да можем да платим на някого за половин работен ден. Но общо за всички кампании са хиляди хора, само на кампаниите в София са хиляди. Но и тук има принцип - тези хора обикновено са организирани от малък процент от всички. Целият блок събира капачки, но един ги носи в кампания. Нашият екип сме няколко души в ядрото".
Защо тогава го правят? "Предполагам, че всеки един от нас по някакъв начин носи неща в себе си, които определят неговата същност. Взимаш от семейството, взимаш от средата, но си носиш и нещо твое. Аз така съм устроен. Мога някои неща, отдават ми се, носят ми удоволствие. Монетата има и две страни, но няма как да е по друг начин. Като правиш нещо - колкото по-голям е мащаба, толкова повече проблеми", сподели Радков.
Последната инициатива
Наричаме "солидарни" цели системи в тази държава — плащаме в общ фонд, парите се преразпределят между всички и някой някъде решава вместо нас кой колко да получи.
Само че тук е уловката: солидарност, която е задължена по закон, солидарност, от която не можеш да излезеш, дори да поискаш — това изобщо солидарност ли е? Или е просто данък, облечен в по-топла дума, за да звучи като добродетел, а не като задължение? Истинската солидарност, поне както са я разбирали хората преди да я вкараме в наредби и параграфи, е нещо съвсем друго — избор. Акт на воля, не на принуда. Правиш го, защото искаш, не защото някой те е задължил, и точно затова тежи повече, а не по-малко.
Лазар Радков от "Капачки за бъдеще" започва нова инициатива - този път в колаборация с Университет по архитектура, строителство и геодезия. Тя предполага изграждането и оборудването на Национален лабораторен комплекс по сеизмично инженерство. Споразумението предвижда съвместни дейности в области като обучение, научни изследвания и практически инициативи, включително участие на студенти в доброволчески програми, разработване на проекти с обществена значимост, както и обмен на експертиза между преподаватели и представители на фондацията. Планирани са също конференции, практически учения, симулации и образователни формати, насочени към инженерната безопасност, управлението на риска и действията при кризи.
Повече гледайте във видеото.
Редактор: Цветина ПетроваПоследвайте ни