Как кашон със стари писма се превърна във фотокнига за паметта

Чели ли сте някога чуждо писмо? Тази история започва с един антиквар, кашон с изхвърлени стари писма и идеята на един фотограф. Повече от 30 години Веселин Боришев гледа българските политици през обектива си, но днес показва истории скрити в случайни писма от миналия век. Заедно със съпругата си Мария те съживяват личните изповеди във фотокнига и пътуваща изложба. Тя вече започна от Карнобат, преди да продължи към Шипка, Благоевград и София.

„Мила моя Раденка,

Защо трябва винаги да бързам, когато желая много да ти пиша? Всъщност какво бих могъл да ти кажа толкова много, когато се разделихме преди някакви 4 часа? А всичко, което имам да ти говоря, мое скъпо дете, то е само, за да ти кажа, че те обичам чисто, искрено и силно, че от снощния разговор за нашата женитба, те имам вече като моя жена и че едно евентуално отлагане на нашата сватба за след Великден ми се вижда почти немислимо”.

Авторът на това писмо и неговата любима едва ли са подозирали, че почти век по-късно тяхната история ще се окаже в един кашон заедно с десетки други писма. Изхвърлени, за да освободят място на някой таван, или просто защото са станали ненужни за наследниците. Верен на принципа „боклукът за един е съкровище за друг”, фотографът Веселин Боришев вижда в тези писма нещо повече от стара пожълтяла хартия.

Как един изоставен кашон със стари писма се превърна във фотокнига за паметта и времето

Историята на този необичаен фотографски проект започва от сергията с книги и вехтории на антикваря Иван, където фотографът забелязва кашон със стари писма.

„Никога не съм имал интерес или любопитство към четене на чужда кореспонденция. И се загледах в тях и толкова. Но 500 метра по-надолу нещо ме тресна и реших, че от това би могло да стане продукт”, разказва Боришев.

„Това са документи и те са документи на времето. Тук става въпрос за любовна история, става въпрос за политика, става въпрос за битовизми, ако щеш”, обясни фотографът.

Ново откритие променя представите за историята на Перперикон

Той решил да прочете писмата и ги илюстрира със снимки.

„Жена ми - Мария Боришева, е движещият ми фактор. Направи един проект към Национален фонд “Култура” и го спечелихме. И ѝ казах „Оправяй се с тея писма”. Тя започна да чете, да мисли, аз ѝ давам някакви снимки. Така се роди”, разказва Боришев.

Писмата като сурово историческо свидетелство

Самите писма обхващат обширен период — от 30-те до 90-те години на XX век. Чрез тях може да се проследи не само промяната в личните човешки съдби. В тях има истории за битови трудности и принудителни изселвания от периода на ранния социализъм. В едно от писмата семейство описва как при изселване властите в Неврокоп (днес Гоце Делчев) незаконно са конфискували добитъка им.

Интуитивната фотография: Изкуството да снимаш без хора

Фотографиите в книгата “Епистоларен воайор” на Веселин Боришев са правени по интуиция Повечето от кадрите са заснети в радиус от един квадратен километър около дома му на село. В цялата книга има само няколко снимки с човешки фигури.

„Аз работя интуитивно и цял живот съм работил така. Не излизам специално да снимам, аз просто ходя с фотоапарат. По време на работа никога не мисля, мисля преди и след това“, споделя той.

Най-личното писмо в книгата

Въпреки че архивът е съставен от непознати съдби, Боришев вплита и личен елемент в края на книгата. Последното писмо е от неговата майка до брат му, а последната снимка улавя последните мигове от живота на баща му.

Книгата “Епистоларен воайор” е реализирана с подкрепата на Национален фонд “Култура”.