Институтът по история на българските емигранти в Северна Америка - близо 60 тона архивни документи, книги, снимки и оборудване

Българската държава вече е собственик на Института по история на българските емигранти в Северна Америка в Гоце Делчев. Новината беше обявена от министър-председателя Румен Радев, който определи придобиването като важна стъпка за съхраняването на едно от най-ценните свидетелства за историята и националната памет на българите от Македония.

„Ние не просто придобихме безценни архиви, а отстояхме едно безценно свидетелство от користни посегателства – свидетелство за борбите на македонските българи за свобода и национално единение, за българското етническо самосъзнание, език и култура на македонската емиграция в САЩ и Канада от началото на XX век“, заяви премиерът.

Премиерът: След 15 години усилия България придоби Института по история на българската емиграция в Северна Америка

Институтът в Гоце Делчев съществуваше дълги години благодарение единствено на усилията на семейство Гаджеви. Последният му пазител беше Тодор Гаджев – син на основателя Иван Гаджев. Той почина през април тази година, но до последно работеше за осъществяването на мечтата на баща си – архивът да стане държавна собственост и да бъде съхранен за бъдещите поколения.

„Идеята винаги е била след неговата смърт, или когато вече финансово не може да издържа института, той да стане държавен и държавата да продължи неговото дело“, разказва приживе Тодор Гаджев.

Историята на института започва през 1976 г., когато Иван Гаджев го създава в Детройт. Повече от две десетилетия по-късно – през 1998 г., архивът е пренесен в България. Днес той се помещава в сграда с площ от 650 квадратни метра, в която се съхраняват четири контейнера с близо 60 тона архивни документи, книги, снимки и оборудване, транспортирани от Съединените щати.

По думите на Тодор Гаджев баща му основава института, след като забелязва как сред част от българската емиграция в Северна Америка постепенно се губи българското национално самосъзнание. „Той видя, че в нашите емигрантски среди българското започва да се губи и някои организации се насочват към македонската линия. Реши, че единственият начин да се противопостави на това е да събере архивите на старите емигранти“, обяснява той.

Архивът пази документалното наследство на хиляди българи, напуснали родните си места след Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни и Първата световна война. Сред тях преобладават бежанци от Егейска и Вардарска Македония, които създават дружества и организации в САЩ и Канада в подкрепа на каузата на българите, останали по тези земи.

22 тона научно злато: Невероятната история на Цариградския архив

„Това са най-вече бежанци от Егейска и Вардарска Македония. Те се озовават в Америка и основават организации в защита на българите по тези земи. Но с течение на поколенията и под въздействието на дългогодишна пропаганда националното самосъзнание на много от наследниците им се променя – родителите са се определяли като българи, а децата вече като македонци“, разказва Тодор Гаджев.

Въпреки огромната си историческа стойност архивът все още не е напълно обработен и систематизиран. Предстои продължителна работа по описването, дигитализирането и съхраняването на документите, за което ще бъдат необходими както специалисти, така и финансови средства. През последните години институтът рядко приемаше посетители именно заради липсата на персонал, който да се грижи за неговата поддръжка.

С придобиването му от държавата се очаква да започне нов етап в развитието на института, така че безценните архиви да бъдат съхранени, обработени и достъпни както за историци и изследователи, така и за всички, които се интересуват от историята на българската емиграция и съдбата на българите от Македония.