„Темата на NOVA”: Дронове: Българската следа (ВИДЕО)

Дроновете промениха начина, по който се водят войни, наблюдават се територии и се пренасят товари. От военна технология те се превърнаха в самостоятелна индустрия, до която достъпът вече не е ограничен за никого. Зад този стремителен възход обаче стои дълъг път. Оказва се, че България започва да прави свои разработки още през 60-те години - с малки радиоуправляеми самолети, които постепенно се превръщат в сложни безпилотни системи. Следват години на производство, напредък и признание, но и период, в който тази индустрия губи своите позиции. И въпреки че производството прекъсва, натрупаното през десетилетията знание не изчезва. Днес ново поколение инженери отново поставя България на международната сцена. Но как започва всичко? И как още преди десетилетия българските специалисти правят световно значими пробиви в безпилотната авиация? Българската следа откриват Мари Харитова и операторът Росен Илиев.

Историята започва в Пловдив, десетилетия преди дроновете да станат част от ежедневието. Сред хората, които застават в самото начало на българската безпилотна авиация, е инженер Стефан Харитов. Той започва да се занимава с безпилотни летателни апарати през 1969 г. след години, прекарани в авиомоделизма. „Имаше едно скептично отношение в повечето хора, даже и в генералитета, че това са детски играчки, че са празна работа, че е харчене на пари и така нататък”, споделя Харитов.

Дронове „под радара“: Може ли България да се защити от новите въздушни заплахи

Зад това скептично отношение обаче вече се развива технология, която постепенно ще промени начина, по който се обучават военните. Още през 1965 г. капитан Милчо Йорданов доказва, че малък радиоуправляем самолет може да имитира реална въздушна цел. Така в Авиоремонтния завод в Пловдив започва производството на първите български радиоуправляеми мишени – РУМ-1 и РУМ-2.

Само няколко години по-късно българската разработка вече е показана пред съветската армия. Демонстрацията води до договор за производство на 101 броя РУМ-2, а Пловдив поема разработването на апаратите, докато Велико Търново произвежда радиоапаратурата за управлението им.

Стефан Харитов си спомня за онези години не само като за време на работа, но и като за време на убеждение, че тази технология има бъдеще: „Ние обичахме авиацията, обичахме самолетчетата и знаехме, че това има бъдеще, че това несъмнено ще има приложение във войските...“

Когато българският РУМ излиза извън страната

Следващото изпитание идва през 1970 г. – на военен форум в Полша. Българският екип разполага с едва няколко минути, за да покаже възможностите на машината. Времето е лошо, двигателят трябва да бъде стартиран ръчно, а подготовката се оказва далеч по-сложна от самата демонстрация.

Бъдещето на войната: Автономия, дронове, рояци и червените линии

Харитов разказва как решава да запали двигателя предварително, за да спести време: „Един час предварително го запалих и викнах един войник поляк, подадох една туба с гориво в резервоара и така да работи един час...“

Решението работи. Българската машина се представя успешно и от форума идва препоръка страната ни да продължи да развива безпилотни летателни апарати.

След РУМ-2МБ идват още разработки. Изискването вече е все повече от системата да бъде българска – от материалите до апаратурата и двигателя. „И изискването беше, че мишените трябва да работят с наши материали, както апаратурата да бъде българска, така и двигателят български.“

Произведени са 1112 броя РУМ-2МБ за износ и за нуждите на Българската народна армия. Следва „Ястреб“, а през 1973 г. в Пловдив е създаден и научноизследователски институт, който по-късно прераства в „Авиотехника“.

След промените от 1989 г. авиационната индустрия постепенно губи позиции. Краят на „Авиотехника“ през 2009 г. изглежда като край на цяла епоха. Но хората, които са работили в нея, пренасят натрупаното знание нататък – към ново поколение специалисти и частни компании.

Сред тях е доц. д-р инж. Христиан Панайотов, който свързва пловдивската авиационна школа с образованието и съвременните технологии. В лабораториите вече се работи по аеродинамика, енергийна ефективност, електрически и хибридни безпилотни системи, както и по концепции за градска въздушна мобилност. „Новите регулации, новите изисквания, това, че все повече електрически или хибриден тип стават тези безпилотни летателни апарати, налага нуждата да имат много добра аеродинамична ефективност“, твърди той. 

Как дроновете промениха начина на водене на бойните действия

За няколко десетилетия българските безпилотни апарати изминават път от малки радиоуправляеми самолети до системи с оптика, телеметрия и автоматична стабилизация. Днес тази линия продължава с „Терес“ - първата безпилотна летателна система, предоставена на българската армия, сертифицирана и приета на въоръжение.

В тази история вече има и друго поколение. 21-годишната Вяра Атанасова започва с авиомоделизма още като дете. На седем вече се състезава, стига до националния отбор и печели второ място при жените на Европейското първенство в Унгария. Днес учи в пловдивския филиал на Техническия университет и трупа практически опит в завода.

Българската история на дроновете не се изчерпва с отбраната. Следващата посока е транспортът. При братята Константин и Свилен Рангелови всичко започва по интересен начин – с липсата на българско сирене в Холандия. „Та, започнахме да мислим за малко самолетче, което да носи една бучка сирене буквално“, разказва Константин Рангелов.

От тази идея се ражда концепцията за „Черния лебед” - автономен самолет, способен да превозва товари на големи разстояния. Големият вариант на „Черния лебед“ е проектиран да пренася до 350 кг на разстояние до 2500 км, а четвъртмащабният – до 5 кг на 1000 км. За братята Свилен и Константин Рангелови развитието на новата технология е и опит за връщане към тази традиция.

Днес секторът вече се развива в друга среда – с нови регулации, международни партньорства и пазар, който се променя бързо. А според Свилен Рангелов България е сред малкото държави, които имат производствен капацитет за големи дронове.

Шест десетилетия след първите радиоуправляеми мишени технологиите са неузнаваемо различни. Но връзката между поколенията е запазена – от хората, които са сглобявали първите РУМ, през инженерите, създали „Терес“ и „Черния лебед”, до младите специалисти и компаниите, които днес разработват системи за нови пазари.

Повече гледайте във видеото.