Правителството представи новия подход в пътното строителство, ще търси публично-частно партньорство

Правителството представи новия си подход за развитие на транспортната инфраструктура. В събитието участват премиерът Румен Радев, министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков. Поканени са и представители на браншови организации на проектанти, инженери и строители, финансиращи институции и сдружения, ангажирани с транспортните политики.

От кабинета искат диалог с бизнеса и обществото, насочен към по-голяма предвидимост и прозрачност в процеса на изграждане и развитие на транспортната инфраструктура.

„Пред нас стои огромно предизвикателство - как по най-бързия начин да развием нашата транспортна инфраструктура? Как това да стане с по-малко разходи? Как да повишим качеството на пътното строителство?”, каза Румен Радев. Той допълни, че в Министерството на транспорта има вече голям анализ, но иска да чуе и мнението на бизнеса.

Радев каза, че кабинетът си е поставил „амбициозни цели” и поиска обаче смяна на модела на работа. Радев коментира, че досега строителството на пътища е било с публични средства от националния бюджет и с еврофондове. Според Радев обаче именно еврофондовете са довели до „нерегламентирани практики”.

Шишков: Единственият начин да не загубим две години е да продължим с тези фирми

„Няма да се връщам назад за чувалите с пари от „Хемус“ и много, много, много други случаи на компрометирани обществени поръчки”, заяви премиерът.

Той допълни, че държавата не се отказва от еврофондовете, но ще търси и нови модели на публично-частно партньорство, на концесии и така нататък.

Какъв ще бъде този модел, ще се решава с бизнеса - класическа концесия, или възлагане с отложено плащане, или смесено концесиониране?

Целта е публичният ресурс да се освободи за дейности и сфери, където е водещото място на държавата - образование, здравеопазване, култура, спорт, сигурност.

Амбицията на кабинета е да имаме бързо „адекватна инфраструктура”, а това означава да се работи паралелно по редица проекти.

„Искам предварително да разсея спекулациите, че ще даваме магистралите на концесия. Там, където има изградено строителство с публични средства, където всеки българин вече е платил с публичния бюджет, ние изобщо не говорим за концесии. Това са „Тракия“ и „Марица”, каза Радев.

Обеща магистрала „Хемус” да бъде завършена докрай с националния бюджет, а не с концесиониране. Така ще бъде и с пътя Видин-Ботевград и магистрала „Струма”.

Плановете на правителството са с концесиониране да се строи там, където няма ресурс - магистрала „Черноморе”, пътят Русе-Маказа, тунела през Петрохан, магистрала „Рила” и други.

„Но ако има някакво концесиониране на магистрали, аз лично ще настоявам. Тези изградените вече — „Тракия“, „Хемус“ до тогава, Видин–Ботевград, Русе–Велико Търново. Ако ще има задължителни условия от Европейската комисия, ние там трябва да имаме само символична такса, колкото да се поддържат тези вече изградени съоръжения. Така поне е моята идея”, каза Радев.

Той определи като най-важна проектната готовност за изграждането на тези пътища. 

Румен Радев каза, че е дал карт бланш на регионалния министър Иван Шишков да назначава хора и да сключва договори. „Ресурс ще има, искаме бърз резултат", каза Радев.  

Министърът на транспорта Георги Пеев посочи, че ролята на бизнеса досега се е свеждала единствено до изграждането на инфраструктурата, а идеята е да влезе от начало на проектите и да има координирано действие с властта. „За да направим стратегически портфейл в пътна, железопътна, морска инфраструктури", каза Пеев. 

Съгласно цитираните от него данни, съдържащи се в анализа, дължината на стратегическата шосейна инфраструктура, подлежаща на модернизация, възлиза на 1875 км. От тях към момента се работи по отсечки с дължина от 340 километра. Повече от 1250 км са без влязла в сила екологична оценка. 

Като значими проекти Пеев посочи връзката Видин-Кулата, Русе-Маказа и автомагистрала „Черно море“, както и подобряване на свързаността през река Дунав.

Дължината на стратегическата жп инфраструктура, според анализа, възлиза на 2056 км, от които се работи по 636 км. Без екологична оценка и предпроектна подготовка се намират над 453 километра. 

Регионалният министър Иван Шишков каза, че се прави анализ, по кои инфраструктурни проекти трябва незабавно да се възстанови строителството. 

„Започваме с магистрала „Хемус“. Тя ще бъде завършена на два етапа. Веднъж до Велико Търново, защото там има проектна документация. И във втория си участък - това са лотовете 7 и 8 след Велико Търново, които ще се забавят може би с около една година, защото има препроектиране. Така че смятаме, че в този период от време магистрала „Хемус“ ще можем да я завършим изцяло. Пътят,  който е от магистралата от Монтана към Видин — това също е един от големите и важни приоритетни обекти, които трябва да завършим. Те включително са наследени не само като проекти, но и, за съжаление, като договори, с които във всички положения ние трябва да се съобразим, за да можем да ги завършим в рамките на следващите две години и половина. В противен случай означава съдебни дела и абсолютна невъзможност да изпълним това, което очевидно всички хора в България очакват. Така че тези магистрали, които има да завършим са в рамките на по-малко от 400 км", каза Шишков. И допълни, че няма проектна готовност за повече от 1000 км магистрали.