Икономически проблеми са в основата на политическа криза в Италия

Предсрочните избори в Италия в края на февруари донесоха не стабилизация, а много тежка политическа криза. Нейните корени обаче са икономически и трябва да се търсят през 2011 година, когато четирима министър-председатели от еврозоната загубиха властта си. Един от тях беше Силвио Берлускони. Всички те не успяха да намерят решение на дълговите проблеми на своите държави.

Дългогодишният лидер и премиер Силвио Берлускони, преживял всякакви скандали, най-накрая не издържа и сам се оттегли през ноември 2011 г. Той подаде оставка, след като инвеститорите загубиха доверие в способността му да овладее дълга. Съобщението за предстоящата оставка дойде часове след като стана ясно, че Берлускони е изгубил абсолютното мнозинство в долната камара на парламента.

Всъщност не скандалите с неговото име доведоха до този временен край на политическата му кариера. Причините да загуби не само уважението на народа, но и политическото доверие, са, че не бяха проведени нужните реформи в държавата.

На негово място беше назначен бившият европейски комисар за конкуренцията и вътрешния пазар Марио Монти, който оглави правителство от технократи. Той успя да прокара строги мерки за икономии, включително за увеличаване на данъците и реформа на пенсионната система, и така си спечели похвалите от инвеститори и световни лидери. Постепенно обаче подкрепата за него, както сред италианците, така и сред политическите партии започна да намалява.

През лятото на миналата година се стигна до спекулации около варианта Рим да поиска спасителна финансова помощ. В края на 2012 г., италианският премиер Марио Монти на свой ред обяви, че смята да се оттегли от поста си. Той сякаш се оказа в същото положение, в което бе и предшественикът му година по-рано.

До тук се стигна след като Силвио Берлускони оттегли подкрепата си за действащото експертно правителство. 69-годишният икономист Монти заяви, че не може да изпълни докрай мандата си без подкрепата на партията на Берлускони „Народ на свободата“.

Воденият от Монти експертен кабинет успя до голяма степен да овладее тежката финансова ситуация, в която изпадна страната. Този напредък обаче може да бъде заличен от политическата криза, която последва последните парламентарни избори.

След вота от края на февруари тази година Италия изглежда неуправляема. Досегашният премиер Монти се нареди на унизителното четвърто място с едва 10% от гласовете. Движението "Пет звезди" на комедийния актьор и популист Бепе Грило спечели невероятните 25%.

Силите в двете камери на парламента са така разпределени, че създаването на стабилно правителство е практически невъзможно. След изборите в края на февруари лявата Демократическа партия на Пиер Луиджи Берсани има мнозинство в долната камера. В Сената обаче доминира дясноцентристкият "Народ на свободата" на Силвио Берлускони. Това означава блокиране на политическата сцена, тъй като в Италия правителството не може да управлява, без да има подкрепа в двете камари.

В момента Италия се задъхва от огромния си дълг в размер на близо 130% от БВП и изживява най-дълбоката си рецесия в последните пет десетилетия. Точно в този момент обаче страната се нуждае повече от всичко от стабилно правителство, което да проведе смели и бързи реформи.

На 6 март в новата рубрика на Новините на Нова – „А сега накъде?”, очаквайте анализ на ситуацията в Португалия.