Острови на черното злато

Ако има нещо сигурно в нашия тъй несигурен свят, което се набива като аксиома във възприятията на всеки, това е една почти математически категорична безкрайност – тази на човешката алчност. Безпределна, всеобхватна, пресича пределите на всякакви измерения и представи.

Всички, на които то не ни достига, приемаме, че богатството притежава магическото свойство да решава проблемите, не ни се вярва, че може често то да ги създава. 

Сенкаку и Фолкланд са чисто и просто скали в необятните океани, хвърлени на двата края на географския диагонал, изправили обаче на нокти държави от три континента. И защо?... Aми, много просто - някъде в недрата на териториалните им шелфове напира да изригне черно злато.

Сенкаку или Диаoю

Няколко ненаселени късчета земя в Източно китайско море. Това представлява островната група, която си оспорват двете водещи азиатски държави. След като през 1968 г. геоложки проучвания установяват, че под морското дъно около островите може да има залежи от петрол, японският суверенитет над островите се подлага на съмнение от Китай, че и от Тайван. 

След Втората световна война островите са под американска администрация до 1971 г., когато са върнати под прякото управление на Токио. Претенциите на китайците се основават на това, че са ги открили през 14 век. Япония пък установява контрол над тях едва през 1895 г., губи го за известно време при капитулацията си в края на Великата война на 20 век. 

Административно днес островите са част от японската община Ишигаки, префектура Окинава. Островната група се състои от пет ненаселени къса и няколко съвсем малки скални зъбери в морето. Въпреки че е проучвано дали могат да бъдат обитавани, досега правителството в Токио не е дало разрешение да бъдат населени. 

Четири от островите са частна собственост на японското семейство Курихара и за тях японската държава плаща наем. Петият е собственост на правителството. Преди време японските власти обявиха, че обмислят възможността да изкупят архипелага. На 11 септември три от неговите съставни части бяха национализирани за малко над 2 млрд. йени. 

Освен залежите на петрол и газ, в близост до Сенкаку преминават ключови маршрути на търговския флот, а водите около островите са богати на рибарски улов. Именно риболовът в последните години се оказва основна конфликтна точка между претенциите на Китай и Тайван и правата на Япония. Често китайски и тайвански риболовни кораби навлизат в териториалните води около островите, където ги посреща японската брегова охрана. Имаше и случаи на задържани екипажи, на съприкосновение между японски и китайски съдове. Не са малко и опитите на китайски активисти да покажат на Токио, че китайците не са се отказали от островите, които наричат Диаою. Много от възникналите сблъсъци стават повод за демонстрации в двете страни, пардон, в трите, ако броим и китайски Тайван. Спорът продължава да е "препъникамък" в двустранните отношения и неговото разрешаване все още е на дневен ред.

През 1968 г. проучване на Икономическия съвет за Азия и Далечния изток откри потенциални петролни залежи в района. Мнозина виждат именно в този факт обяснение за подновения интерес на китайците (и тайванците) към невзрачните островчета. Едва ли е заради рибата в морето наоколо. 

"Falklands are British" vs. "Las Malvinas son Argentinas"

Архипелагът се намира в Южния Атлантик и е една от най-далечните осколки от затихващия разпад на някогашната Британска империя, които напомнят на британците как някога слънцето не залязваше над нея. Претенции към него обаче има Аржентина, където наричат островите "Las Malvinas" (Малвините) и често добавят "son Argentinas" (са аржентински). 

Французи, испанци, португалци и британци оспорват първото откритие на островите. Великобритания обаче управлява архипелага от далечната 1833 г. и аргументира своята позиция с правото на жителите им (по-малко от 3 хил. души) на самоопределение, а те са си британски заселници. Аржентинците, от своя страна, твърдят, че са получили Малвините заедно със своята независимост от Испания малко по-рано - през 1816 г., а британците са ги окупирали и са ги прогонили. 

Спорът се поднови в средата на 20 век, когато Буенос Айрес предяви претенции за суверенитет над островите в новосъздадената Организация на обединените нации. През 1964 г. ООН призова двете страни да решат въпроса с преговори. Тайни и явни, такива се водят чак до 1981 г., като остават без резултат до навечерието на Фолкландската война въпреки дори желанието на Лондон да реши по приемлив начин въпроса. 

По същото време начело на военната хунта, която управлява Аржентина, застава ген. Леополдо Галтиери. С икономика в тежък колапс и общество, потиснато от тираничен режим, Галтиери отчаяно се нуждае от кауза, която да увеличи популярността на военните. Не мисли много преди да се сети за онзи национален блян, от който на всеки аржентинец му трепва - Малвините. Аржентинска армията нахлува на островите на 2 април 1989 г. 

Огромната грешка на "светлосиния" генерал е, че сериозно подценява Желязната лейди, която управлява в мрачен Лондон, не вижда и сходните й проблеми в изпадналата в рецесия Великобритания, не му се вярва, че британците ще намерят ищаха да пролеят кръв за няколко скали насред океана на 8 хил. мили от техния Остров. "Флотът тръгва в понеделник! Начело с HMS Invincible", гласи лаконичният й коментар пред парламента.  

Войната за Фолкландските острови се превръща във външнополитическа победа за първата жена премиер на Великобритания, като я дарява и с огромна популярност на вътрешнополитическата сцена. Тачър печели следващите избори с убедителна победа, Галтиери... Галтиери пада от власт в Аржентина.

Така или иначе, до ден днешен основният аргумент на британците да не преговарят по суверенитета на Флокландските острови остава нагласата на местните жители, които се чувстват горди поданици на Елизабет II. Потвърдиха го и с референдум през март - само три гласа бяха "против" британския характер на островите.

Днес жителите на Фолкландските острови са най-тежко охраняваното население на планетата. На всеки от местните 2 939 души се падат по двама британски военнослужещи. Засилената охрана на островите струва милиарди на британската хазна през последните над 30 години от войната. 

Въпреки това и задънената улица, в която се намират отношенията между Лондон и Буенос Айрес по статута на островите, новият стимул, който имат британците да запазят този скалист и неприветлив периферен пост на своето кралство, се корени най-вероятно в откритите в близост петролни залежи. Може би те са и в основата на подновения аржентински интерес към Малвините при администрацията на президента Кристина Киршнер. Едва ли е заради вълнената индустрия или скромните възможности за туризъм. В крайна сметка геолозите твърдят, че могат да източат 60 млрд. барела черно злато от дъното на океана тук. Да, и скалите в нищото си струват понякога и ищаха, и мерака. Струват ли обаче и кръвта, и костите...

Автор: Любомир Тасев