Болното момче успява да захвърли инвалидната количка с много воля и упоритост

Днес отбелязваме Международния ден на хората с увреждания. Как живеят те и имат ли всъщност повод за празник - ще ви запознаем с една баба и нейният внук, които трудно се справят един без друг. 


Мони страда от детска церебрална парализа, а баба му Нели е незряща. Той е нейните очи. Тя пък неговата опора.


„Едно цяло сме ние.Така е решила съдбата.Да бъдем заедно, да си помагаме един на друг”, разказва Нели.


Откакто се помни, Мони се бори със страшната диагноза. Всеки ден  си прави рехабилитация. Часове наред прекарва и във фитнеса. С воля и упоритост успял да захвърли инвалидната количка. Подтискал нечовешките болки от множеството опрерации, пишейки стихове.


„Изобщо не трябва да се оплаквам.Трябва да съм горд. Втори курс съм студент. Стихосбирката излезе вече, споделя ни Симеон.


Не скрива обаче и проблемите, които съпътстват ежедневието му. Казва, че не може дори да отиде на кино. Стълбите до там за него са непреодолимо препятствие. По-големият проблем обаче било лечението.


Би трябвало хората с увреждания да се лекуват безплатно толкова, колкото трябва. Не да ти отпускат четири пътеки за година да кажем и само тва да е“, на мнение е той.


За баба му пък по-голямата болка е отношението на здравите хора към тях.


Мони споделя, че сега има една мечта – да отиде във филиал Поморие за рехабилитация на кални бани. Затова и моли за съдействие.


Репортер: Анелия Веселинова